Ще се постарая да науча детето ми да може да мисли само и да взима най-правилните решения за себе си, без тези решения да влияят отрицателно върху някого, доколкото това е възможно.

Децата, докато са малки са любопитни и задават много въпроси... Влизат в училище като въпросителни и излизат като точки. Образователната ни система е такава. Ще се опитам обаче не просто да учи тип 'зубрене' с цел само попиване на информацията.. но и да мисли, да разсъждава, да продължава да задава въпроси, да се интересува. И по възможност един ден не то да работи за някого, а някой да работи за него. Това е моята, ако щете я наречете утопична, представа за нещата.
Вярвам, че с подходящо отношение това би могло да се 'възпита' до известна степен. Далеч съм от мисълта обаче да му налагам сшоето мнение или да изисквам непременно да стане така. То ще порастне и само ще реши кой път да поеме, въпросът обаче е да знае, че има избор и множество алтернативни варианти пред себе си.