Все съм си толкова срамежлив, а искам да не бъде така

[ot4aqno]

Писнало ми е от това да съм сам. През повечето време напоследък се замислям именно за това, колко много ама наистина много съм изпуснал от възможностите си в училище. Когато пораствах около мен все имах връстници, които щастливо да се натискат с техните гадженца, а аз само си седях кротко от страни и им завиждах. Истината е, че си бях сдухано хлапе с доста комплекси. Не знам от къде си ги бях набил, все смятах че съм дебел или пък грозен, въпреки че мама винаги ми е казвала точно обратното - колко съм красив, как сигурно момичетата се лепят по мен. Явно тя го казваше от чиста обич, не заради друго, въпреки че се опитваше да ме обеди, че действително е така. Е, годините минаваха, почти напуснах тийнеджърството, отърсих се от много страхове и комплекси, до някъде външния ми вид стана по-готин защото поотслабнах и дори мога да се нарека красив, но смелостта да зарибявам мацка все още я нямам. На 18 за пръв път си намерих гадже, но не задълго защото ме заразя, а пък и тя не ми харесваше като цяло. Не я оценявах изобщо, а я бях взел колкото, за да не ми е гаден факта, че съм на толкова години, а още не бях правил секс. Както и да е, та от първия ми опит в секса получих по-скоро разочарование от колкото одоволетворение, но не ми достигна времето за осъвършенстване защото момичето ме заряза рано. Е, късно беше когато осъзнах, че съм я загубил и дори тогава помислих, че съм се заблуждавал, че не я обичам истински. Едва след като нещо ти се отнеме, осъзнаваш колко ценно е било то всъщност. Работата е там, че вече преодолях раздялата, прекрачих границата, може да се каже, че и по-отворен станах след първото ми гадже, но няколко месеца по-късно отново силно искам да имам момиче до себе си. Нещо обаче отново ме сковава в общуването с момичета и не мога да разбера какво точно, все се чувствам неловко в компанията на мацки, дори било то и не особено красиви. Устройва ме просто да намеря любов, а се спичам да се разкрия пред което и да било момиче, сякаш имам страх, че ще бъда отхвърлен. А колко много неща осъзнах от последното си гадже, тя наистина ме смяташе за готин, поне ме караше да се чувствам така, но и тя беше първото момиче, което някога ми е казвало, че действително съм бил много красив. Е, добре тогава, не би следвало да имам комплекси, ама нещо продължава да ми тежи, все едно отново почвам да се чувствам девствен, а презирах това чувство. Когато най-сетне се освободих, дойде момент, когато бях много щастлив, сякаш си въобразявах, че вече съм прекрачил всичките си страхове, а ето в момента отново се чувствам така, сякаш за първи път ми се налага да общувам с момичета. Пак съм скован, пак съм притеснителен, пак не мога да кажа на момиче, че го харесвам, ама по никакъв начин. Тази срамежливост ме убива, а чувствам, че мога, приятелите ми се чудят защо нямам гадже до себе си, все ми задават въпроса къде ми е проблема да не си намеря мацка отново, а пък ме е срам да питам тях за съвет. Какво да им кажа? Че съм забравил как се свалят момичета ли? Никога не съм умеел да свалям момичета и без това, никога не съм рискувал да кажа на момиче, че го харесвам, дори на бившето си гадже. Сякаш съдбата ни събра с него случайно, но и за това съм благодарен. Сега повеч от всякога сякаш ми липсва момиче, отново искам да си имам гадженце, да наваксвам за всичкото време от живота си, а сякаш дълбоко в себе си продължавам да имам някакъв вид блокаж, нещо винаги ме кара да блокирам и да не мога да кажа на момиче "Харесваш ми". Чудя се как да го преодолея този проблем, но ебаси, все още не мога. Тази година почваям университета, искам да се освободя от задръжките си, но не знам как да го направя. А просто ми се иска да стана малко по-вървежен. Не знам как да го постигна, ама ако има начин, споделете нещо, което ви идва на ум в темата. Просто искам ми писна да съм самотен защото съм срамежлив. Не искам просто да седя и да си чакам късмета, а да знам как да действам... Ако има начин, помогнете ми. Или пък кажете, ако харесвате момиче, казвате ли и го без да се притеснявате, как нямате страх, че то ще ви отхвърли, или пък как не изпитвате срам или страх от отхвърляне... Друго не знам какво да питам наистина.

[sulley]

Wowww.

Щом си прекрачил страха и собствените си ограничения веднъж,значи можеш да го сториш и втори път.Но трябва да изчакаш и подходящото момиче,това,което може би ще прояви търпение и ще те изчака да се отпуснеш пред нея.Не се отчайвай,предстоят ти най-купонджийските години.

ПП.Честито за секса!

[moneycomeme]

Mislq,4e po-skoro problemyt ti e travma ot predishniq ti problem,v smisyl spored men si se preoolql ve4e,no ti e ostanala psihologi4eskata bariera.Vse edno si u4il i nau4il nqkakyv ezik,no ti e trudno da progovorish.No ne mislq 4e tova ti e problem ;] Glupavo shte e nqkoe momi4e da tova iztykva za pri4ina,4e ne iska da e s teb,ili da se opravdavash 4e ne mojesh da si namerish momi4e zaredi tova.Spoko spored men problemyt ti osven 4e e preodolim,no i e minimalen :P Uspeh s momi4etata i se izvinqvam,4e ne pisha na kirilica.

[Lonelysoul]

разбирам автора много добре (извиняваи авторе че ще ползвам темичкат ада ти дам част от това как станаха работите при мен да споделя и аз каквото ми е на душата) стигнах до 16 годишна възраст без даже да си мисля че някога ще имам приятелка или нещо от сорта бях с големи комплекси за малоценност ли го наречете незнам мислех се за суепр грозне и наи големия смешник от класа ми изглеждаше 10 пати по красив от мен още в втори клас сложих и очила което бе повод на големи подигравки пез по голямата част от детството ми че чак почнах и да им вярвам колко всашност грозне съм ибл и тн колкот ои глупаво да ви звучи, та станах си аз на 16 когато един ден решин да излезна с по голямата ми сестра и неини приятелки така се завъртяха нещата че излизах с тях много често и сестрами виждаше какъв съм макар да неми го каза в очите реши да ми даде някакъв тласак да ми помогне така да се каже се по често ме караше да излизам с нея (разлиакта ни е малка така че несе получаваше да излизам с мноого по големи от мен ) тя ме караше да ходя с нея по магазините да ми избере някои по хубави дрехи малко по малко ме променяпе както ваншно така и по характер мина време стана номера че се влюбих но поради подобно на автора така и аз имах страх от отхвърляне и още го имам бях много глупах когато осъзнах по касно че момичето което съм харесвал всашност е харесвало и мен че ми е правила намеци но аз съм бил прекалено замян в собственото си болно мозаче за да видя очевидното и отговарях на въпросите и по наи глупавия възможен начин например когато това момиче ме попита имам чувството че харесваш Х (да я наречем) аз казах ами личи ли си и защо се чудите защото така щях да избегна нуждата да и кажа как всащност са нещата така в онзи момент ми бе по удобно така нямаше да бъда отхвърлен защото дор ии да и кажа така аз нехаресвах др момиче и всичко щеше да си продалжи постарому така се получи че сащото момиче коеот ми бе задало въпроса 1 ден вместо да чака аз да и покажа че имам интерес към нея тя ме целуна ненадеино в онзи момент разбрах колко много бях пропуснал поради глупостта си в онзи момент разбрах че нетрябва да избягвам контакта с момичета защото в онзи момент се почувствах истенски жив . Е нещата нестекоха добре защото се държах глупаво с нея с времето според моята преценка сега тя изгуби интерес поради моито бездеиствие и дистанциране пак от страха да не бада отхвърлен и до ден днешен съжелявам станах на 17 скоро ще стана на 18 още съм си девствен макар да имах шанса да несъм но не затова съжелявам а затова че изпуснах любовта изпуснах шанса да знам че има 1 човек които си мисли за мен доакто заспива които мога да прегхарна силно да знам че има някои някаде които споделя чувствата ми по касно сащото момиче ми каза несажеляваи за това което си направил няма смисал то неможе да се върне и е права оттогава си казах че искъм да живея искъм да изпитвам това чувство и оттогава решин че с бездеиствие страх и подобни глупости няма да постигна нище освен самота и страдание . Пожелавам Успех на автора в бъдещите му връзки надявам се в ани скоро време да намериш момиче за което те е грижа и получаваш обич в замяна съжелявам за дългия ми пост но като прочетох неговото неможах да се сдържа да нераскажа моята изключително подобна история

[asp1r1n94]

Всеки е срамежлив ,това 4е малко хора го показват не зна4и ни6о,а колкото до това дали се полу4ават нещата зависи само от теб.

[RaZzer]

Просто си такъв характер... Не виждам чак толкова голям проблем в това, че си срамежлив, а и когато срещнеш момиче, което д ати хареса достатъчно ще се усетиш готов да й признаеш и да надмогнеш срама...

Между другото... аз съм не смятам, че "мога да свалям момичета", но не го мисли толкова, а и като ти тежи не виждам нищо лошо да поискаш съвет от приятелите си - те ще знаят точната ситуация и ще могат да ти помогнат с нещо по-конкретно...

[Liar]

Не е "просто такъв характер".Това не е нещо,с което да се примирява и да приема за даденост.Авторе,не очаквай форума да ти оправи проблемите.Кое те кара да те чувстваш малоценен(отхвърляне от страна на родителите?)само ти си знаеш.Както виджаш проблемът не е толкова повърхностен,че една връзка да го оправи.

[TheLegend]

Колко ми е позната твоята история
И аз бях срамежлив,но и аз като теб исках да променя това и го направих,всичко е на психологическа основа.Веднъж си преодолял проблема си,ще го направиш отново.Успех!!!

[NOBU]

Признавам, че и аз съм бил в подобна ситуация, но по-зле. Отне ми 4 години да се променя. Благодарение на мой приятел, който ми отвори очите. Оттогава, колкото и време да ми губи, уча мъже на изкуството да разбират жените по-добре и да ги съблазняват. Изглежда изпитвам някакво перверзно удоволствие от това да говоря с някой, който е успял благодарание на мен.

За съжаление съм работил с хора като теб и знам, че си прекалено горд и мързелив, за да примеш помощ от мен, за това няма да се опитвам да ти отварям врати, през които не искаш да минеш.

Иначе успех с това, което правиш и дано многото пари са начина по който го постигнеш =)

[XcwetiX]

Аз съм момиче,но и аз да се произнеса по въпроса..Тъй като сега съм девети клас в ново училище с нови съучиници...наблудавам нещо лично за мен странно...примерно момчето,което стои с мен го е срам дори да ме попита дали мога да му услужа с учебник..тъй като съм наясно с това аз винаги първа му предлагам всичко защото не искам "да го е страх от мен" и другите момчета в класа са доста мълчаливи и почти не разговарят с момичетата..има само двама-трима по отпуснати..всичко идва от самочуствието ..Не проявявай страх ами се отпусни,заговори някое момиче..Аз бих била много щастлива ако някои от съучениците ми "си развърже езика"незнам може да е от възрастта ..Успех!

[ohluv]

Всеки е срамежлив бъди спокоен .Пич няма от кво да се притесняваш просто утиваш и "почваш".Все пак никой не се е родил научен,срама се преодолява до някаква степен.

[Seattle]

Имах приятел който е бил в твоята ситуациа. Наистина кофти! Но като ти е писнало да си сам, направи нещо по въпроса а не да седиш по форумите да се оплакваш. Всичко става с практика. Този мои приятел, наложи се да го поставим в ситуациа кадето трябваше да заговори момиче, за да разбере че не е толкова страшно. Харесай си някое момиче и иди я заговори. При теб изглежда че тази първа стъпка е най-трудна. Преудолееш ли това другото е лесно.
Късмет

[umri]

Страхът от отхвърляне е наистина много лошо нещо, но погледни го от друга страна. Едната ще отхвърли, втората също, но третата или четвъртата ще се съгласи. Ако не опиташ няма да разбереш какво е щяло да стане, ако си опитал. Хубавото е, че света е голям и има прекалено много момичета, че да ти пука, коя какво ще каже за теб. Щом сега ще си в университет значи си около 19-20 годишен. Перфектна възраст да си намериш някое момиче 11-12 клас. Ако имаш някой по-малък приятел или познат излизай с него за да намериш компания на по-малки или пък намери друг начин. Купи си хубави дрехи, прави се на бай хуй и говори пускай лафове дори и да са глупави недей да бъдеш сдухан и да мълчиш. Ако си сдухан е много лошо, защото винаги личи. А до комплексите... всеки човек има недостатъци. Предполагам, че се е случвало да виждаш някакви грозни мухльовци, които вървят с яки мастии... често срещано явление. На тия пичове често не им пука от нищо и са с агресивни характери. Това привлича доста жени, а не само външността. Когато си в някоя компания набележи си някоя свободна и като улучиш подходящ момент и искай телефона и й кажи, че искаш да излезете. Като те одреже... ебал си и майката.. ще знаеш, че поне си опитал. Забравяш я тая и не и обръщаш внимание повече и продължаваш нататък.

Трудно е в няколко реда да напиша пълно обяснение за това какъв трябва да бъдеш, но дори и да забравиш всичко, запомни едно: не трябва да се отнасяш с жена, така че тя да си помисли, че е нещо повече от теб. Жените обичат да са доминирани и да са с мъж, към който имат респект.

[anisummer]

Според мен щом ще влизаш в университет , там ще се срещнеш с много интелигентни момичета и ще имаш голям избор. Сигурна съм че ще си намериш. А колкото до притеснениятата ти че си срамежлив, въобще не се притеснявай. Имай на предвид че много от момичетата си падат по такива и искат те да контролират ситуациите. Едно от тях съм аз. Никога не са ме привличали момчета които се правят на големи тежкари а всъщност не са нищо особено.Даже такива момчета като тебе са по-интересни. А до голяма степен зависи и от момичето дали ще те предразположи да разговаряте. Според мен много си сгрешил че си правил секс с онова момиче към което си нямал кой знае какви чувста. Първия път винаги трябва да е най-специален а не да го правиш от задължение или за да доказваш нещо на себе си.

[LuxurySk0B]

Имаш ли парички ще те харесват всички и няма да има нужда да ги търсиш. Аз нямам гадже и не ми трябва

[ShtrudeL]

Имаш ли парички ще те харесват всички и няма да има нужда да ги търсиш. Аз нямам гадже и не ми трябва

Хайде бе... Като имаш парички купи си едно,което ще те обича въпреки тях?

[sl0w]

Имаш ли парички ще те харесват всички и няма да има нужда да ги търсиш. Аз нямам гадже и не ми трябва

Хайде бе... Като имаш парички купи си едно,което ще те обича въпреки тях?

Имаш родители ....

[umri]

Според мен щом ще влизаш в университет , там ще се срещнеш с много интелигентни момичета и ще имаш голям избор. Сигурна съм че ще си намериш. А колкото до притеснениятата ти че си срамежлив, въобще не се притеснявай. Имай на предвид че много от момичетата си падат по такива и искат те да контролират ситуациите. Едно от тях съм аз. Никога не са ме привличали момчета които се правят на големи тежкари а всъщност не са нищо особено.Даже такива момчета като тебе са по-интересни. А до голяма степен зависи и от момичето дали ще те предразположи да разговаряте. Според мен много си сгрешил че си правил секс с онова момиче към което си нямал кой знае какви чувста. Първия път винаги трябва да е най-специален а не да го правиш от задължение или за да доказваш нещо на себе си.

Явно си някоя дебелана. Без да се обиждаш... Момчетата не вярват в тези приказки за първия път... целта е да го натъпчеш някъде. С какво е по-интересно едно момче, което си мълчи и очевидно има някакви комплекси. Обикновено този тип момчета биват предразполагани от момичетата и общо взето се сменят ролите - жената става мъж и обратно. Хубавите момичета винаги търсят тръпката и доминацията.. тези така наречени лоши момчета. Абе какво да обяснявам.

[Zaharinka]

Стига с тея пари бе пари пари ако лайната бяха пари щяхте да ги ядете.Извинявам се за изразите ама...
В любовта няма място за пари и материялни блага.Опитвай се да се отпуснеш можеш да пропуснеш страхотни шансове с този срам.

[PainMonopoly]

Първото нещо, което трябва да направиш, е да си промениш нагласата. Трябва да си вдигнеш самочувствието, да спреш да бъдеш жертва. Всичко зависи от това.

А реално нямаш причина да си с ниско самочувствие. За какво ти е ниско? Заради външния вид ли? Казвали са ти, че си шлядку бебз, какво повече? Плюс това външния вид при мъжа не е толкова определящ колкото при жената. Мъж който не е толкова атрактивен, но е самоуверен, има контрол над живота си и над емоциите си и това се вижда, има много повече шансове от някой красив, но вечно мрънкащ и депресиран.

Заради това, че си срамежлив? Докато не си преодолееш срама няма как да станеш донжуан, който всяка вечер ебе различна, да. Но ти едва ли си си поставил такава цел. Ако си срамежлив имаш всички шансове да си намериш гадже. Трябва единствено и само да преодолееш 3 бариери:
1. Запознанство
2. Излизане на среща
3. Първа целувка
От там нататък всичко си тръгва от самосебе си. За запознанство трябва просто да кажеш "Здрасти, аз съм Иван". За излизане трябва да кажеш "ай да излезем". За да я целунеш, трябва просто да се присегнеш и да я целунеш. Не е нужно да се правиш на какъвто и да е, за да я впечатлиш на срещите. Не е нужно даже да говориш прекалено много - оставяш я тя да говори. Толкова е елементарно, че дори и срамежлив човек може да се справи.

[fc]

Автора на темата, имаш лично съобщение с решение на проблема ти.

[antoaneta613]

разбирам автора много добре (извиняваи авторе че ще ползвам темичкат ада ти дам част от това как станаха работите при мен да споделя и аз каквото ми е на душата) стигнах до 16 годишна възраст без даже да си мисля че някога ще имам приятелка или нещо от сорта бях с големи комплекси за малоценност ли го наречете незнам мислех се за суепр грозне и наи големия смешник от класа ми изглеждаше 10 пати по красив от мен още в втори клас сложих и очила което бе повод на големи подигравки пез по голямата част от детството ми че чак почнах и да им вярвам колко всашност грозне съм ибл и тн колкот ои глупаво да ви звучи, та станах си аз на 16 когато един ден решин да излезна с по голямата ми сестра и неини приятелки така се завъртяха нещата че излизах с тях много често и сестрами виждаше какъв съм макар да неми го каза в очите реши да ми даде някакъв тласак да ми помогне така да се каже се по често ме караше да излизам с нея (разлиакта ни е малка така че несе получаваше да излизам с мноого по големи от мен ) тя ме караше да ходя с нея по магазините да ми избере някои по хубави дрехи малко по малко ме променяпе както ваншно така и по характер мина време стана номера че се влюбих но поради подобно на автора така и аз имах страх от отхвърляне и още го имам бях много глупах когато осъзнах по касно че момичето което съм харесвал всашност е харесвало и мен че ми е правила намеци но аз съм бил прекалено замян в собственото си болно мозаче за да видя очевидното и отговарях на въпросите и по наи глупавия възможен начин например когато това момиче ме попита имам чувството че харесваш Х (да я наречем) аз казах ами личи ли си и защо се чудите защото така щях да избегна нуждата да и кажа как всащност са нещата така в онзи момент ми бе по удобно така нямаше да бъда отхвърлен защото дор ии да и кажа така аз нехаресвах др момиче и всичко щеше да си продалжи постарому така се получи че сащото момиче коеот ми бе задало въпроса 1 ден вместо да чака аз да и покажа че имам интерес към нея тя ме целуна ненадеино в онзи момент разбрах колко много бях пропуснал поради глупостта си в онзи момент разбрах че нетрябва да избягвам контакта с момичета защото в онзи момент се почувствах истенски жив . Е нещата нестекоха добре защото се държах глупаво с нея с времето според моята преценка сега тя изгуби интерес поради моито бездеиствие и дистанциране пак от страха да не бада отхвърлен и до ден днешен съжелявам станах на 17 скоро ще стана на 18 още съм си девствен макар да имах шанса да несъм но не затова съжелявам а затова че изпуснах любовта изпуснах шанса да знам че има 1 човек които си мисли за мен доакто заспива които мога да прегхарна силно да знам че има някои някаде които споделя чувствата ми по касно сащото момиче ми каза несажеляваи за това което си направил няма смисал то неможе да се върне и е права оттогава си казах че искъм да живея искъм да изпитвам това чувство и оттогава решин че с бездеиствие страх и подобни глупости няма да постигна нище освен самота и страдание . Пожелавам Успех на автора в бъдещите му връзки надявам се в ани скоро време да намериш момиче за което те е грижа и получаваш обич в замяна съжелявам за дългия ми пост но като прочетох неговото неможах да се сдържа да нераскажа моята изключително подобна история

Човек ти ме разплака аз съм момиче и съм по същия начин страх ме е да не бъда отхвърлена и се затварям в себе си

[fc]

Докато не преодолеете страха си така ще си останете. Загледайте се в хорато в училище, как ходят и т.н. Тях ако ги одрежат според вас дали ще им пука?