Изтръгнати длани разстилат съдби

[ScionOfStorm]

Изтръгнати длани разстилат съдби

Ние живеем
в улея на война -
аз давам кръв
ти даваш вода -
извор на безчестието.

Законът е марля
захвърлена с юмруци
на кучетата в нас
застанали, чакащи
под уриниращи улуци.

Ритник за пестник
и нож за омраза.
Плач за майчин вик.
Обезглавени души.
Безкрайна проказа.

Осъзнах, че не сме мъртви.

Ритаме със злоба
другарските тела
плюем ги
с дъх на киселина;
откъсваме крайниците;
дерем лицата
убиваме децата
удавяме познайниците.

Нека сега някой поет
извие песен за нас.
Нека балерина
счупи крака
в най-отчаян пирует
за нас, за нас, и
за настъпилият час.
И нека изкуството
със сцепени устни
слово едно проговори.
Да ни изкара от кошмара
от продънените коптори.

По-добре мъртви да бяхме.

[Tr3ndy]

Велико, имаш талант открил си супер начин да представиш нещата - поезия

[ScionOfStorm]

мерси.