Не знам всъщност с както по-точно можете да ми помогнете. Аз сама трябва да си помогна, но не се получава. Събирания, раздели, раздели... той ме срина... не знам какво иска, какво чувства... дали изобщо още съм за него онази, която бях. Ту се държи безразлично, ту виждам смисъл в очите му. Уж се събрахме, а отново се чувствам така сякаш ме е зарязал... почти не ме търси... а уж ме обичал. Писна ми... не мога да мисля за друго, да спя, да ям. Бяхме заедно почти 10 месеца... или още сме?! Знам ли, а дали той сам знае... Заедно ли сме, не сме ли? Боли ме като си помисля за него... за всичко с него... сърцето ми се къса, че толкова много го обичам.
Иде ми напук на него да хвана първото момче, но не. Искам само него.
Как да разбера истината...?! Един задаван въпрос, на който след хиляди разговори пак не можах да отговоря, а отстрани чувах само:внушаваш си. Да, внушавам си че не е същото. Че хубавото се срина, с него и аз. Какво да направя, кажете ми. Как да не се срина напълно... аз вече съм развалина... поне така се чувствам. Дори да съм стъпала на земята, не я усещам. Сякаш съм в някакво друго измерение... Колкото и лапешко да ви изглежда, се чувствам точно така.