предложение

**Nadelina** · 09-17-2009, 16:59

Здравейте! В последно време съм на вълна сватби и постоянно си представям по какъв начин ще ми предложат на мен - дали ще бъде обикновен въпрос, дали ще бъде съвместно решение без предложение, дали ще бъде продиктувано от нещо, дали ще бъде романтично, дали ще има пръстен....

Интересно ми е вие как решихте да направите тази стъпка, имаше ли предложение, какво беше то...?

**Sisito941** · 09-17-2009, 19:01

Ооо това ще е интересноо

Чакаме отговори..

**Rofl4e** · 09-19-2009, 10:10

По скоро ще е решено о двама ни..

**Sladyranna** · 09-24-2009, 01:21

Ще го решим двамата, но той ще отдели една специялна вечер за предложение с пръстен

и от тогава вече ще съобщаваме на останалите за намеренията ни.

**iiirish** · 10-01-2009, 14:25

Ами аз не съм омъжена, но много би ми се искало той да ми предложи. В тези съвместни решения няма никаква тръпка, нищо интересно. А аз искам това предложение точно когато най-малко очаквам и не да ми го каже просто ей така по между другото.
За съжаление обаче двойките около нас, които се ожениха, стигнаха до брака чрез съвместно решение. Мисля че като те грабне живота и някак си романтиката остава на заден план, а прагматичните решение стават водещи... за съжаление...

**iiirish** · 10-01-2009, 14:26

Първоначално написано от Rofl4e

По скоро ще е решено о двама ни..

Решението естествено винаги ще е и на двамата. Въпроса е дали ще има предложение или просто ще седнете веднъж и ще кажете "абе не е ли време да се оженим" или нещо от сорта

**Jeuelle** · 10-01-2009, 16:02

Първоначално написано от iiirish

Първоначално написано от Rofl4e

По скоро ще е решено о двама ни..

Решението естествено винаги ще е и на двамата. Въпроса е дали ще има предложение или просто ще седнете веднъж и ще кажете "абе не е ли време да се оженим" или нещо от сорта

Гледала ли си "Секса и града" ?

Главните герои решиха по абсолютно същия начин да се оженят ... и не им се получи от първия път ..

или аз съм прекалена романтичка или ... не знам

**krem4et0** · 10-02-2009, 06:33

Не е въпрос до романтика. В един момент просто усещаш на къде духат ветровете. И аз искам хубаво, затрогващо и романтично предложение, но едва ли ще получа такова. Най-малко защото познавам половинката си и знам, че не е романтик. Както и да стане, дори и след многомесечно обсъждане, няма да има по-щастлива от мен. В крайна сметка не предложението е важно, а животът ви после. А аз знам, че ще сме щастливи много заедно...

**iiirish** · 10-02-2009, 07:55

Естествено, че е по-важно това да имате щастлив и пълноценен семеен живот. Но според мен е и важно как пристъпвате към него. Това не значи, че със сигурност и на 100% държа на предложение иначе няма да се омъжа, но би било хубаво да има такова. И определено не държа предложението, ако има такова, да е непременно романтично с цветя, свещи и прочие. Искам просто в подходящия момен от връката ни той сам да прецени, че е време да го направим, а не да се бутаме.
Мои познати преди година се ожениха така: тя искаше, той смяташе че не му е време, не искаше да поема отговорности, тя го бута бута сума ти и време и накрая го заплаши, че се го остави ако не се оженят. Малко глупаво нали? Но при положение, че бяха заедно от почти 10 години, мисля че тя имаше право донякъде. Все пак аз не искам да попадам в такава ситуация, нито по този начин да принуждавам партньора си в това да пристъпва в брак. Нека сам се сети и сам да направи първата крачка, така ми изглежда най-естествено

**krem4et0** · 10-02-2009, 08:11

Ох, болна тема. Толкова време сме заедно с половинката и го искам. Преди година и нещо (след като се дипломирах) бях си навила на пръста, че искам да се оженим, да имаме деца и прочие. Много спорове, много караници сме имали за това. Особено след като разбрах за двойки, които са буквално от вчера и са се оженили...Гадничко ми беше-толкова ли не заслужавам? Даже пуснах и тема... Приех, че просто не е готов и спрях да говоря за това, да натискам, да мисля и планирам. Когато дойде моментът и това ще стане. Към този момент бих получила голо предложение без покритие. Моето момче иска първо да може да ми осигури нормален живот, а после да ми го предложи...Честно казано аз в момента съм малко апатична към това. Искам го, но не толкова колкото преди година. Не, че имам някакъв друг приоритет или не го обичам достатъчно. Просто човек в различни етапи от живота си иска различни неща. Пред годеж и работа на старото ми място май бих избрала второто....

**iiirish** · 10-02-2009, 08:21

Това за двойките, скюлчили брак, с връзки буквално от вчера, и аз съм си го мислила. Бяхме заедно от година когато поисках да живеем заедно и както при тебе имаше караници, спорове... просто защото той искаше да направи някой промени, да ми осигури подходящите условия и прочие. Месеци наред се дърпахме и спорехме, стигах до там, че решавах, че той не ме обича достатъчно за да направи тази крачка. А едновременно с това наши познати, които бяха от същото време заедно вече планираха и свадба. Беше ми гадно, чудех се защо става така и защо трябва аз да бутам нещата

Малко по малко обаче се примирих с това, че и така сме си добре. И най-неочаквано се случи, без да го планираме, без да го обмисляме. И сега съм щастлива. Събрахме си парички, направихме си основен ремонт, както на нас ни харесва, купих си това което исках и си го направих удобно.
Естетвено въртят ми се в главата мисли за свадба и деца, но те в никакъв случей не са така обсебващи като идеята да се съберем под един покрив, просто съм с нагласата, че ние ще сме заедно и че някой ден и това ще се случи. Оценявам, че живеем заедно и ми е по-добре от всякога, останалото съм го оставила този път на самотек, макар че всеки има мечти...

**krem4et0** · 10-02-2009, 08:25

От 2004-та сме заедно, не живеем дори заедно, нямаме планове за годеж, сватба и деца.....трагедия. А сме по на 24.

**iiirish** · 10-02-2009, 08:28

Ние сме от доста по-малко заедно - 2007, но освен че живеем заедно, за друго не се и говори. Ама брак, ама деца - не. Мисля, че той е със същата нагласа като мен, че един ден просто ще се случи.
За годините ще премълча

**LadyDi** · 10-02-2009, 09:21

А ние не бяхме говорили за сватба след като се събрахме да живеем заедно. И понеже дълго време се чудих как да подхвана въпроса, исках да знам дали нещата са сериозни, един ден на бъзик му пратих sms: Искаш ли да се оженим през август?

И той ми върна: Да, а ти?

И така... август се оказа неудобен, затова я спретнахме през септември.

**Rofl4e** · 10-02-2009, 12:13

Първоначално написано от iiirish

Първоначално написано от Rofl4e

По скоро ще е решено о двама ни..

Решението естествено винаги ще е и на двамата. Въпроса е дали ще има предложение или просто ще седнете веднъж и ще кажете "абе не е ли време да се оженим" или нещо от сорта

по скоро ще си кажем .. не е ли време да се женим..

но не изключвам и вероятноста за предложение(пръстен цветя..романтична обстановка) макар,че аз не съм много по тази част.

но от приятеля ми може всичко да се очаква

**bilqnavod** · 10-16-2009, 20:47

Надявам се да се видя в бяло - наистина се надявам!

**sh3_1s_7h3_0n3** · 10-17-2009, 10:54

На мен пък все ми се струва, че чак след като имам дългогодишна, сериозна връзка, аз ще съм тази, която като вас ще проговори първа за сватби и т.н, и изобщо няма да се учудя, ако и сама си предложа, че и на него. ;Д
Нещо мъжете ми се струват по-страхливи и 'несериозни' в това отношение, да не говорим и че ми изглежда почти абсурдно с някакво сууупер запомнящото се предложение..

Ама за това сме жени - да въртим къщата и не само...

**machoka** · 10-17-2009, 17:09

Ама за това сме жени - да въртим къщата и не само...

Евалата, знаеш колко много те... уважавам

Тема: предложение

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

предложение

Правила за публикуване