И ето поредната отегчена история за любовта, написана от поредното малко лапе и изнервяща вас, но искам да споделя..и сега се надявам да не ми се нахвърлите, както винаги, с думите "пф, келешки му истории, лапе престани с тази шибана ревност" Просто искам да споделя, а вие 'ако ви се занимава' да ме посъветвате нещо..
И ето ме мен пред компютъра, слушаща за пореден път сдухана музика, намокрена от сълзите, капещи от подутите ми очи..и за какво?! за момче, за какво друго.. Тъпи женки сме ние, какво да се прави, признавам си Първа любов, първото момче, което наистина харесвам и не говоря за лапешките му 'харесвания', а за това, което наистина чувствам към човека до мен Заедно сме от почти половин година, на едни им се струва много, а на други малко..Е, аз съм от вторите Вярно е че за токова малко време няма как да осъзная какво наистина чувствам към него, но повярвайте ми, никога не съм се чувствала така!
И така де..от няколко месеца насам се чувствам като (психо)патка..Всеки божи ден аз си вкарвам тъпи филми, а ревноста само влошава нещата Не съм сигурна в човека до мен, а проблемът най-вероятно е това, че е с 5 години и половина по-голям от мен.. В компанията им, колкото и да е яка, аз не се чувствам на мястото си.. Ревнувам от всичко и всички, намразих всички момичета (освен 2те ми най-добри приятелки), и много често му се изнервям..имам чувството, че ми изневерява, не съм сигурна в него..Никога не ми е казвал "Обичам те", не за нещо, а просто ако го чуя от него някога наистина ще се почувствам малко или много по-сигурна..аз наистина имам някакви чувства към това момче, привързах се към него..А може би всичко това за ревността, за несигурността идва от това, че в началото на връзката ни се появи едно момче, което ме харесваше и искаше да излезем и аз си казах "еми добре, какво може да стане?"..и излязохме, говорихме си и по едно време той ме целуна..след тази случка ми е много кофти, много съжалявам, знам какво съм направила, но станалото станало Една грешка беше достатъчна, за да осъзная какво наистина искам Отначалото мислех да му кажа, но все още не съм, страх ме е как ще реагира, не искам да го загубя..
Наистина не знам какво да правя, разпадам се (буквално) с всеки изминал ден, пропуших какви ли не неща, пропих Продължават скандалите с наще..е, поне те някак се примириха с мисълта, че дъщеря им ходи с 'батко' ;d А между другото с него сме се карали само веднъж..и беше нещо като сцена на ревност и очаквах да се ядоса, а той ми каза "евала за смс-а и за т'ва, което ми написа, показваш ми, че държиш на това, което имаш и не исаш да го загубиш"
Харесвам го (меко казано) адски много и просто не искам да го загубя..адски съм ревнива, разни момичета се опитват да го зарибяват, а аз си гния в шибаните филми
Sorry за романа ама исках да споделя..Е, благодаря Ви ако сте го прочели поне, надявам се да не съм ви изгубила времето в четене на 'лапешки истории'