Писнало ми е от това да съм сам. През повечето време напоследък се замислям именно за това, колко много ама наистина много съм изпуснал от възможностите си в училище. Когато пораствах около мен все имах връстници, които щастливо да се натискат с техните гадженца, а аз само си седях кротко от страни и им завиждах. Истината е, че си бях сдухано хлапе с доста комплекси. Не знам от къде си ги бях набил, все смятах че съм дебел или пък грозен, въпреки че мама винаги ми е казвала точно обратното - колко съм красив, как сигурно момичетата се лепят по мен. Явно тя го казваше от чиста обич, не заради друго, въпреки че се опитваше да ме обеди, че действително е така. Е, годините минаваха, почти напуснах тийнеджърството, отърсих се от много страхове и комплекси, до някъде външния ми вид стана по-готин защото поотслабнах и дори мога да се нарека красив, но смелостта да зарибявам мацка все още я нямам. На 18 за пръв път си намерих гадже, но не задълго защото ме заразя, а пък и тя не ми харесваше като цяло. Не я оценявах изобщо, а я бях взел колкото, за да не ми е гаден факта, че съм на толкова години, а още не бях правил секс. Както и да е, та от първия ми опит в секса получих по-скоро разочарование от колкото одоволетворение, но не ми достигна времето за осъвършенстване защото момичето ме заряза рано. Е, късно беше когато осъзнах, че съм я загубил и дори тогава помислих, че съм се заблуждавал, че не я обичам истински. Едва след като нещо ти се отнеме, осъзнаваш колко ценно е било то всъщност. Работата е там, че вече преодолях раздялата, прекрачих границата, може да се каже, че и по-отворен станах след първото ми гадже, но няколко месеца по-късно отново силно искам да имам момиче до себе си. Нещо обаче отново ме сковава в общуването с момичета и не мога да разбера какво точно, все се чувствам неловко в компанията на мацки, дори било то и не особено красиви. Устройва ме просто да намеря любов, а се спичам да се разкрия пред което и да било момиче, сякаш имам страх, че ще бъда отхвърлен. А колко много неща осъзнах от последното си гадже, тя наистина ме смяташе за готин, поне ме караше да се чувствам така, но и тя беше първото момиче, което някога ми е казвало, че действително съм бил много красив. Е, добре тогава, не би следвало да имам комплекси, ама нещо продължава да ми тежи, все едно отново почвам да се чувствам девствен, а презирах това чувство. Когато най-сетне се освободих, дойде момент, когато бях много щастлив, сякаш си въобразявах, че вече съм прекрачил всичките си страхове, а ето в момента отново се чувствам така, сякаш за първи път ми се налага да общувам с момичета. Пак съм скован, пак съм притеснителен, пак не мога да кажа на момиче, че го харесвам, ама по никакъв начин. Тази срамежливост ме убива, а чувствам, че мога, приятелите ми се чудят защо нямам гадже до себе си, все ми задават въпроса къде ми е проблема да не си намеря мацка отново, а пък ме е срам да питам тях за съвет. Какво да им кажа? Че съм забравил как се свалят момичета ли? Никога не съм умеел да свалям момичета и без това, никога не съм рискувал да кажа на момиче, че го харесвам, дори на бившето си гадже. Сякаш съдбата ни събра с него случайно, но и за това съм благодарен. Сега повеч от всякога сякаш ми липсва момиче, отново искам да си имам гадженце, да наваксвам за всичкото време от живота си, а сякаш дълбоко в себе си продължавам да имам някакъв вид блокаж, нещо винаги ме кара да блокирам и да не мога да кажа на момиче "Харесваш ми". Чудя се как да го преодолея този проблем, но ебаси, все още не мога. Тази година почваям университета, искам да се освободя от задръжките си, но не знам как да го направя. А просто ми се иска да стана малко по-вървежен. Не знам как да го постигна, ама ако има начин, споделете нещо, което ви идва на ум в темата. Просто искам ми писна да съм самотен защото съм срамежлив. Не искам просто да седя и да си чакам късмета, а да знам как да действам... Ако има начин, помогнете ми. Или пък кажете, ако харесвате момиче, казвате ли и го без да се притеснявате, как нямате страх, че то ще ви отхвърли, или пък как не изпитвате срам или страх от отхвърляне... Друго не знам какво да питам наистина.