Цитирай Първоначално написано от Lonelysoul
разбирам автора много добре (извиняваи авторе че ще ползвам темичкат ада ти дам част от това как станаха работите при мен да споделя и аз каквото ми е на душата) стигнах до 16 годишна възраст без даже да си мисля че някога ще имам приятелка или нещо от сорта бях с големи комплекси за малоценност ли го наречете незнам мислех се за суепр грозне и наи големия смешник от класа ми изглеждаше 10 пати по красив от мен още в втори клас сложих и очила което бе повод на големи подигравки пез по голямата част от детството ми че чак почнах и да им вярвам колко всашност грозне съм ибл и тн колкот ои глупаво да ви звучи, та станах си аз на 16 когато един ден решин да излезна с по голямата ми сестра и неини приятелки така се завъртяха нещата че излизах с тях много често и сестрами виждаше какъв съм макар да неми го каза в очите реши да ми даде някакъв тласак да ми помогне така да се каже се по често ме караше да излизам с нея (разлиакта ни е малка така че несе получаваше да излизам с мноого по големи от мен ) тя ме караше да ходя с нея по магазините да ми избере някои по хубави дрехи малко по малко ме променяпе както ваншно така и по характер мина време стана номера че се влюбих но поради подобно на автора така и аз имах страх от отхвърляне и още го имам бях много глупах когато осъзнах по касно че момичето което съм харесвал всашност е харесвало и мен че ми е правила намеци но аз съм бил прекалено замян в собственото си болно мозаче за да видя очевидното и отговарях на въпросите и по наи глупавия възможен начин например когато това момиче ме попита имам чувството че харесваш Х (да я наречем) аз казах ами личи ли си и защо се чудите защото така щях да избегна нуждата да и кажа как всащност са нещата така в онзи момент ми бе по удобно така нямаше да бъда отхвърлен защото дор ии да и кажа така аз нехаресвах др момиче и всичко щеше да си продалжи постарому така се получи че сащото момиче коеот ми бе задало въпроса 1 ден вместо да чака аз да и покажа че имам интерес към нея тя ме целуна ненадеино в онзи момент разбрах колко много бях пропуснал поради глупостта си в онзи момент разбрах че нетрябва да избягвам контакта с момичета защото в онзи момент се почувствах истенски жив . Е нещата нестекоха добре защото се държах глупаво с нея с времето според моята преценка сега тя изгуби интерес поради моито бездеиствие и дистанциране пак от страха да не бада отхвърлен и до ден днешен съжелявам станах на 17 скоро ще стана на 18 още съм си девствен макар да имах шанса да несъм но не затова съжелявам а затова че изпуснах любовта изпуснах шанса да знам че има 1 човек които си мисли за мен доакто заспива които мога да прегхарна силно да знам че има някои някаде които споделя чувствата ми по касно сащото момиче ми каза несажеляваи за това което си направил няма смисал то неможе да се върне и е права оттогава си казах че искъм да живея искъм да изпитвам това чувство и оттогава решин че с бездеиствие страх и подобни глупости няма да постигна нище освен самота и страдание . Пожелавам Успех на автора в бъдещите му връзки надявам се в ани скоро време да намериш момиче за което те е грижа и получаваш обич в замяна съжелявам за дългия ми пост но като прочетох неговото неможах да се сдържа да нераскажа моята изключително подобна история
Човек ти ме разплака аз съм момиче и съм по същия начин страх ме е да не бъда отхвърлена и се затварям в себе си