Е,ако това ще те успокой и аз съм на т'ва дередже...Буквално съсипана,заради момче обаче. Не усетих,кога хлътнах толкова.Лошото е,че няма надежда за мен ха.При теб дано нещата стоят по-добре и се наредят.Аз си легнах снощи в 12 и до 2 часа мислех за него и плаках.И днес е така.Ам,свикнах с болката,радостта е малко.