ПОМАГАЛО.КОМ

[jakata1]

http://download.pomagalo.com/85391/f...yr+syvet/?po=9 - можете ли да ми свалите тва че ми изтече регистриацията в помагало

[jakata1]

Oh slojete klu4 mnoo see izvinqvam 4e pusnah tyk a ne v obosobenata tema za pomagaloo

[cherrygloss]

Все пак заповядай!



„Философията е просто добър съвет”
Сенека
Сенека е римски философ, писател и политически деец от I в. пр. Хр., основател и главен представител на римската стоическа философия, чиято най-важна съставна част е етиката. Неговото голямо влияние върху философията и литературата се обяснява с близостта му до християнския морал.
Както е известно възникването на философията е възникване на науките; дълго време науката не само е била свързана с философията, но и се е отъждествявала с нея. Тя е инициатива за един нов начин на живот, при който хората се уповават на знанието, на собствения си разум, а не на обичаите и вярванията на дедите. Що е философията? Тя дразни любопитството с факта, че нейната поява се свързва с дейността на седемте мъдреци, че името и означава любов към мъдростта, ловкостта и майсторството, привлича неспокойните, будни, търсещи умове.
Ако можем магически да поискаме едно нещо в живота, какво би било то? Да сме богати? Да сме известни? Разбира се, че това не е лошо. Но има нещо много по-ценно. И това е мъдростта. Как някой става мъдър? Със сигурност това не е нещо, което можем да купим или наследим.
„Единствено философията ще ни разбуди, единствено тя ще ни изтръгне от тежкия сън” – казва Сенека. А Аристотел в „Метафизика” пише: „Удивлението е подбудило хората и сега, и в миналото да започнат да философстват... Всички останали науки са по-необходими от нея, но нито една не е по-превъзходна.”
Всеки човек навлиза по своеобразен начин във философията. Към размишления го тласка онова учудване, което го кара да се усети незнаещ. „Тъкмо за философа е характерно да изпитва изумление. В него именно е началото на философията.” – заявява Платон в един от своите диалози. Философията започва с изумлението, с онова стъписване пред измененията в заобикалящия ни свят, което изостря сетивата до крайност и прави човека способен да долавя невидимото, умопостигаемото. Философията се развива като формулира проблеми и отговаря на тях, като поставя нови въпроси. Тя е знание за проблематичното; не само формулира общите светогледни въпроси, но и за всеки от тях очертава възможните отговори – утвърдителни, отрицателни и скептични. И ако вземем под внимание обстоятелството, че в подкрепа на своите доводи различните автори призовават разума, сетивата, вярата или интуицията, можем да си обясним огромното многообразие от възгледи за характера на философията. И в това е едно от нейните очарования.
Много велики мислители отговарят по различен начин на въпроса за какво служи философията. Спиноза смята, че целта на философията е само истината. Според Декарт тя ни дава възможност да говорим правдоподобно за всякакви неща. Той е убеден, че понеже философията се разпростира върху всичко, което човешкия дух може да познае трябва да приемем, че единствено тя ни отличава, от най-дивите и най-варварски народи, и че един народ е толкова по-цивилицзован и по-възпитан, колкото по-добре умеят да философстват хората, принадлежащи към него. „Философията – пише Ръсел – трябва да се изучава не заради някакви определени отговори... Тя трябва да се изучава по-скоро заради самите въпроси, защото те разширяват представите ни за онова, което е възможно, обогатяват нашето интелектуално въображение и ограничават догматичната ни увереност, затваряща съзнанието ни за размишления. Но философията е ценна най-вече заради това, че посредством мащабността на универсума, върху който разсъждава, съзнанието също придобива всеобхватност и става способно да осъществи онази връзка с действителността, която създава най-високия и смисъл.”
Съществуват и множество афоризми за философията. Така например за Даламбер истински философ е онзи, който без да се хвали,притежава мъдростта, с която се хвалят другите, без да я притежават.
Философията не съди и не назидава никого, а само размишлява над живота. Тя се опитва да се ориентира в пъстротата на живота, иска да обясни неговите загадки и мистерии. Тя ни дава познание за нас самите. Човекът е същество, което само избира и само носи отговорност за своя живот. Философията ни дава насоки за поведение, които ни дават общо средство да се справяме в различни ситуации и едновременно простор за собствената ни инициатива във всеки особен случай, води към решаване на всичките ни противоречия.
Философията от Талес насам е правила именно това. Затова от философските учения на една епоха, както и от изкуството и, може да се научи повече за епохата, отколкото от хиляди данни за икономическото или политическото поведение на хората.
Със своя светогледен характер философията е сърцевина на духовната култура. Тя лежи в основата не само на съвременната духовна култура, но и открива нови начини за преосмисляне на обществото и човека, нови механизми за тяхното преобразуване. Обстоятелството, че философията конституира характера на човешкото взаимодействие със света, дава основание да поискаме от нея онова, за което е мечтаел Дел Карнеги: „Философийо, дари ме със спокойствие да приема онова, което не бих могъл да променя, със смелост да променя нещата, които мога, и с мъдростта винаги да усетя разликата между двете.”
И да завърша с мисълта на Конфуций: „Мъдрият човек не прави на другите това, което не би желал да направят нему.”