с девойката Х сме ходили 2,5 години. Късаме и оставаме приятели?(супер приятели) след това тя ходи с 3-4 човека.
Позволявам си да цитирам един потребител от съседната тема. Искам да отворя тази тема, поради щото ми направи впечатление, че много народ напоследък 'късат и остават добри приятели'.. .

хубу де, аз не разбирам едно.. обичал си, давал си живота си в буквалния и преносния смисъл за някой, мислил си 24 часа за него, правил си всичко в негова чест и заради него, борил си се с живота за да можеш да имаш него, строшил си стотици мелници напук на шибания вятър... и сте имали нещо красиво, наистина.

Обаче изведнъж нещо се случва, препъвате се и той ти заявява 'еми муцка, всичко беше ок, но от тук нататък искам да сме само приятели.. добри приятели - да си говорим, да се съветваме, но само приятели' .

Само аз ли ще се метна от балкона, но няма да мога да погледна с просто приятелски поглед създанието, на което съм се посветил? След всичкото, по средата на нищото, почвате да си плямпате дистанцирано 'драсти, как си', а вчера сте се прегръщали, любили, съзерцавали заедно като 2 сродни души... малко ми идва лицемерно ако щете, неестествено, невъзможно по всички параграфи!