- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Възможно ли е това според вас?!
Само аз обичах (и все още). Приятелство може да има според мен. Ходили сме дори 2 пъти и може би се бъркаме, че поради доброто ни разбирателство и привличането трябва да ходим, а всъщност когато сме приятели си казваме всичко, подкрепяме се и си прекарваме много добре. За мен не е проблем да преглътна много неща, опитвам се да забравям и че сме се целували, спали и т.н. Не винаги ми е розово, защото не съм го забравила, но наистина е много глупаво да се мразим, казах му, че е много тъпо да се караме. Казах му и че не съм го забравила и му обясних, че всичко ще стане с времето и това не е причина да не се познаваме. И се получава![]()
Мачо - виж сега. Ще ти покажа нещата от друг ъгъл. Твое право е да не ги приемеш.
Моя случай беше точно такъв - страстна, изгаряща, изпепеляваща любов. При това първа. Изкарахме доста, както разбра 2 години и половина. Причините да се разделим бяха доста, и единия от нас определено беше виновен. Не мисля да навлизам в подробности, с две думи ще кажа - раздялата ни беше необходима, точно защото любовта ни не беше обикновена. Само силни характери и хора здраво стъпили на земята могат да създадат пламенна и изпепеляваща връзка. Случиха се непростими неща. Непростими, защото трябваше да изневерим на принципите си за да продължим заедно. А знаеш че един зрял човек, не би направил компромис с основните си принципи. Та - наложи се - разделихме се. Без много драми и филми. И сега идва другия момент. Бяхме споделили доста един на друг през тия 2 години. Знаехме си всички кирливи ризи и всички страхотни качества. И двамата знаехме че не искаме да губим другия човек, и да мием на едно здрасти. И решихме че си струва да направим не една жертва за да останем в добри отношения.
Та да - за да останеш приятел с някого след дълга и страстна любов се искат много жертви. Ама наистина много. Аз и тя решихме че цената която трябва да платим си заслужава. Милиони други двойки решават че не си заслужава. И тук е разликата.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Не вярвам в такива приятелства![]()
Ако разберете границите на своите възможности, ще можете да действате в съгласие с тях, вместо да ги оставяте да работят против вас и да ви се пречкат, което впрочем те правят винаги, когато ги пренебрегвате, независимо дали го съзнавате или не. И едва тогава ще установите, че ограничените ви възможности могат да се окажат вашата сила. Б.Хоф
Разбира се че може да има приятелство след раздяла , колкото и дълга да е била връзката. Може може ама не е много уместно.. просто някакси не се вързва до скоро (няма нужда да копирам всички какво са написали) нали обичали сте се и т.н. и накрая кво .. ? Винаги ще има нещо повече от приятелство след раздяла.. Невъзможно е да няма. Лично аз в компанията ми се събират 2 от бившите ми. Едната дори ми призна че още не е утихнало (а скъсахме преди 2 години...) другата (преди 1 година) се вижда че и двамата се гледаме по всякакъв начин но не и приятелски. Щом си обичал даден човек не можеш просто така да захвълиш чувствата и да кажеш "аз повече не го обичам ще бъдем само приятели". Невъзможно е !
а де, това последното изречение не допусках, че може въобще да възникне спор по него.
.: machoka :.
Ей с това не мога да се съглася. Ако двама души са си един със (за) друг, няма фактор на света който да може да им попречи или да изиска раздяла. Просто няма такъв - човек може да се пребори с всичко, а непростими грешки НЯМА (е, да си пиян и да убиеш човек с колата е непростима грешка, но говорим за сферата на чувствата).. та такива НЯМА.раздялата ни беше необходима, точно защото любовта ни не беше обикновена.
А пък аз дори визирах хипотетична ситуация, в който партньорите не са правили някакви грешки или нещо от сорта, т.е. нямало е форсмажорни обстоятелства, които да ги разделят.. а просто на единия в произволен момент му хрумва, че другия вече 'не е най-добрия и най-единствения', както се изразиха по-горе.
И с другата част не мога да се съглася, но струва ми се вече изложих причините за това по-горе. Но се радвам за вас и за това, че сте намерили своят хармоничен път.
Наистина тръпката е гадна когато се разделит двама,които са се обичали.В момента се сещам за едно мое старо гадже преди няколко месеца го видях даже и здрасти не си казахме.Даже не се и погледнахме.Ама то си зависи и от хората дали ще си останат приятели след раздялата.
И дори и да сте ходили много време,няма как просто да не останат чуствата,хубавите времена и повече да не искаш да виждаш този човек.Вярно е,че когато видиш любимия човек с друг/а ти става много кофти и започваш да трошиш каквото фаниш или просто си мислиш за нея/него.ТАка,че приятели след връзка е нещо много трудно... и вероятно ако ти си виновен/виновна за раздялата после си викаш.. "Ама защо направих това?"Просто си правите тестове с хората какво ще стане след това или заебаваш любимия човек заради прости неща.
Oh but until then I got you
Baby I got you
Until you're used to my face
And my mystery fades
I got you
Момиче и момче могат да бъдат приятели в два случая:
а) когато момичето е по-умно;
б) когато момчето е по-глупаво.
![]()
и 2 в 1 ставаПървоначално написано от kypo
Oh but until then I got you
Baby I got you
Until you're used to my face
And my mystery fades
I got you
на мен ми се случи подобно нещо след 2 години и нещо връзка се разделихме,когато се разделихме и казах че това е края във всеки един смисал и тя го знаеше и каза след това което сме преживяли ние никога не може да бъдем приятели/в този момент сякаш ми прочете мислите/
Нищо не внушава такова презрение към успеха, както мисълта за това, с какви средства е постигнат.
http://www.teenproblem.net/teenid/dark0s
Първоначално написано от machoka
Повярвай ми не бяхме ,,обикновени гаджета'' имаше любов поне от моя страна!Да,определено аз го обичах повече ,а от негова страна нямаше чак такива чувтсва,толкова изстрадах заради него,че се съсипах,а то не си е заслужавало ужас!!!
Тайната на музиката е че тя започва там, където думите
свършват.
След такова нещо неможеш да бъдеш с човек просто приятел , или тя или той ще савиждат на другиа за връзки или приятели .. Просто е невъзможно . С повечето ми бивши не си говорим , дори няма едно ХИ на улицата ..
При мен поне не би било възможно. Бих се постарала да запазим някакви относителни взаимоотношения, да не се мразим и т.н., но да сме първи приятели няма начин. Любовта не се преглъща за ден и за два. Ще подържам такива отношения, че като се видим да си казваме здрасти, да не се подминаваме, да не говорим един срещу друг. Просто да остане спомена за доброто минало, но нищо повече.![]()
Поне на здравей-здрастиАко сме преживели толкова щастливи месеци/години, защо да се правим на непознати? Или да се държим гадно? Няма никакъв смисъл. Поне заради миналото трябва да има уважение, най-малкото. Приятели много малко хора остават. Това си е по-скоро вече заучена фраза " Ще си останем приятели". Няма такова нещо.
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Според мен ...
Аз лично бих искала да съм приятел с всичките си бивши приятели. Не бих имала никакъв проблем в това. Разбира се, че след време. Когато и двамата сме продължили напред наистина.
Освен с един, там не ме закачайте...
Та с останалите - проблемът е, че повечето от тях не искат да са приятели с мен. Не, че бягат през глава, не че няма и такива, просто не виждат интерес в това, предполагам. Поддържам контакти с някои бивши, обаждам им се от време да време, да ги питам как са или да искам по някоя услуга.
Но с повечето е - кой от където е - натам си отива и толкова. Все едно никога нищо не е било.
Такъв е животът.
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.
Бау, включвам се късно, знам.Първоначално написано от machoka
Имаше една песен на Михаил Белчев и Искра Радева:
Хубаво е да сме достатъчно разумни и човечни, за да си останем познати и да се поздравяваме на пътя. Но "най-добри" приятели?Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва?
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят?
Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света.
Mission impossible...
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
+1Първоначално написано от sunity06
според мен няма просто приятели след като толкова много си обичал този човек![]()
а за репликата +100000!![]()
Life Is a Game
Play Hard,Go Pr0
Ако си способен да кажеш това и не би имал проблем, това значи че не си обичал истински.![]()
Когато започнеш да приемаш една жена като даденост, бавно но сигурно я губиш!!!
Най-тъпата реплика наистина!![]()
Там където е имало пожар от чувства приятелство не може да има.