Цитирай Първоначално написано от machoka
Само аз ли ще се метна от балкона, но няма да мога да погледна с просто приятелски поглед създанието, на което съм се посветил? След всичкото, по средата на нищото, почвате да си плямпате дистанцирано 'драсти, как си', а вчера сте се прегръщали, любили, съзерцавали заедно като 2 сродни души... малко ми идва лицемерно ако щете, неестествено, невъзможно по всички параграфи!
Ми кво да ти кажа - нямаше дистанционното "драсти как си". Определено доста често се виждахме, да не кажа почти всеки ден. И историята е доста комплексна, ако имаш желание - драскай за малко повече подробности. И сега разбирам че нищо не е било такова, каквото изглежда. В случая разминаването идва че след "края" ти смяташ че си "по средата на нищото" а аз смятам че просто сме сменили посоката на влака.

Затова ти изглежда невъзможно.

И вземи отговори в предната тема, на тоя потребител