Цитирай Първоначално написано от machoka
хубу де, аз не разбирам едно.. обичал си, давал си живота си в буквалния и преносния смисъл за някой, мислил си 24 часа за него, правил си всичко в негова чест и заради него, борил си се с живота за да можеш да имаш него, строшил си стотици мелници напук на шибания вятър... и сте имали нещо красиво, наистина.

Обаче изведнъж нещо се случва, препъвате се и той ти заявява 'еми муцка, всичко беше ок, но от тук нататък искам да сме само приятели.. добри приятели - да си говорим, да се съветваме, но само приятели' .

Само аз ли ще се метна от балкона, но няма да мога да погледна с просто приятелски поглед създанието, на което съм се посветил? ...
- Спокойно "machoka"! Няма само ти да се метнеш... Аз мисля по абсолютно същия начин като теб, пък и последния път когато това ми се случи беше много "гадно" това, че обичания от мен човек искаше да си останем само добри приятели... Тя изцяло си промени държанието на чисто приятелско отношение, а това на мен изобщо не ми хареса. Добре, че се взех в ръце и прекратих "почти" всякакви контакти с даденото момиче и сега ми е доста по-добре от тогава!!! Преди време много си мислех - "ами ако бяхме останали добри приятели?!?!" - НЕ това не беше възможно, защото всеки път когато се сещах, че е с "някой" друг ми се свиваше сърцето и нямах никакво настроение за нищо...

П.С. - Решението в случая е следното: "Далече от очите - далече от сърцето!"