3.Увод:
Стихотворението “Песен за човека” от Никола Вапцаров излиза в сборника “Моторни песни” през 1940 г.Самата творба е полемика на тема “Човекът в новото време”.Авторът умело показва , че човек може да се “прероди” духавно , колкото и грешки да е направил в живота си.
Теза:
М1: Според дамата човекът е звяр , убиец и крадец и напълно заслужава своята съдба.
М2: Но авторът доказва , че душевното пречистване е възможно и човекът може да загърби своето минало , да осъзнае и да се примири със своята участ.
М3: духовно прероденият герой излива своите чувства в песен , израз на доброто и волята в човека.
Доказателствена част:
М1: Според дамата човекът е звяр , убиец и крадец и напълно заслужава своята съдба.

Разсъждения зя :
1.Началото на спора и реакциите на дамата , с които тя показва своето мнение.








2.Реалните случки – повод за
омразата на дамата
Доказателсва:
“А дамата сопната , знаете –
тропа , нервира се ,
даже проплаква”
“кални потоци от ропот”, “град от словесна атака” – метафори , които изразяват отношението на събеседничката “сърдито”
“Аз мразя човека
Не струва той вашта защита “- пряко изразяване на своята теза.

“Аз четох как някой насякъл с секира насякъл сам брат си , човека”
Измил се ,
на черква отишъл
подире
и ... после му станало леко.”
Извод:
Дамата представила човека от своята гледна точка. Според нея той е зъл , за него няма нито семейни , нито универсални морални ценности.
Преход: Но събеседника и не е на същото мнение.Той представя случка от реалния и живот , в която героят се пречиства душевно и се примирява със съдбата си без тежест в сърцето.
М2: Но авторът доказва , че душевното пречистване е възможно и човекът може да загърби своето минала , да осъзнае и да се примири със своята участ.

Разсъждения за :
1.Житейската участ на героя , който извършва двоен грях и погазва всички традиции.








2.Затворът – чистилището за героя и преживяванията там.



Промяната:
1.Какво осъзнава за своя живот?


2.Други хора?


3.Песента?
Алчност и злоба:
“Бащата бил скътал / пари
Синът ги подушил ,
вземал ги насила ,
и после баща си затрил”
“злодеят , злосторен”
Присъда:
“Ала във съдът
не потупват по рамото ,
а го осъждат на смърт”

Духовно пречистване:
“ Но във затвора попаднал на хора и станал
човек”

Промяната в душата:
“но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен”
Героят осъзнава грешката си:
“ Не стига ти хлеба ,
залитнеш от
мъка
и стъпиш в погрешност на гнило”
Приемането на твоята участ:
“И гледал с див поглед
на бик
но лека – полека
човека се сетил –
страхът е без полза ,
ще мре.
и някак в душата му станало светло”


Извод:
Героят получава заслужена присъда , но в затвора той се пречиства и без товар на сърцето може да пристъпи към бесилото.
Преход:
Тогава се ражда песента.Тя е израз на духовно прераждане.
М3: Духовно прероденият герой изпива своите чувства в песен , израз на доброто и волята в човека .

1.Пораждане на песента – признак за душевна чистота.











2.Песента – израз на духовно прераждане. “Тогава запявал той
своята песен ,
запявал я бавно и тихо.
Пред него живота
изплавал чудесен-
и после
заспивал
усмихнат....”
Вълшебно е въздействието на песента , тя облагодарява човека и му дава сили
да продължи да се бори.

Размисъл преди края
“Човекът погледнал зората ,
в която
се къпела с блясък звезда ,
и мислел за своята
тежка
човешка ,
жестока ,
безока
съдба.”
Струпване на епитети , за да се подчертае тежката съдба на героя.
“ Животът ще дойде по-хубав
от песен ,
по хубав от пролетен ден... “
Песента – един тържествен край
Въздействието на песента върху героя:
“В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло , широко и
светло ,
отдръпнал се , после запял.”
Метафора:”пламък цъфтял”
Риторичен въпрос:
“Как мислите , може би
тука се крие
един истеричен коплекс?
Въздействие върху другите:
“ онези го гледали с страх”
“Дори и затвора
треперел позорно
и мрака ударил на бег
Усмихнати чули звездите отгоре
и викали :
Браво човек!
Поздравление и преклонение пред духовното прераждане
Вечността на песента:
“Но там , в разкривените ,
в сините устни
намираха пак песента


Заключение:
Всеки човек изминава своя житейски път.по него той среща много изпитания и трябва да поправи много избори.Най-важното е да се опита да поправи допуснатите грешки.Така прави и героят от “Песен за човека” , който се преражда духовно и изтрива срама от челото си.