Дайте ми малко думи... Трудно поглъщам себе си на трезво. Обичам да отричам същността си, чувствата си и онези чисти състония на духа, които идват след 3-та бира. Забравям за онези чистокръвни благородници, нелепите подаръци, забравените монолози и пълните импровизации по стихове на Пейо Яворов. И тогава идва онази чиста усмивка, породена от нищото, тогава преглъщаме безпорядъка на дните си естествено, тогава сваляме дрехите и оставаме със себе си. Всички сме толкова голи и истински, всичките ни емоции излуват на брега на влажните ни устни. И ако не съм ви казала до сега, това е така, защото егото ми постоянно ми удря плесници при всяка една мисъл за превъзходство, то сега ви го казвам -
Обичам ви!