Ех, хора, какво става с тази вашата любов, дето толкова вяврвате в нея?
Всички вярвате толкова на сляпо, че всичко си е перфектно като по филмите, че няма отрязвания, няма такива екстри, само супер щастлив живот. Други са полуреалисти и знаете, че е трудно, но никога не правите разликата между трудно и невъзможно. Има си и почти реалисти, които разбират, когато нещо просто не става и се предават, но после мрънкат "Ми защо сме само пирятели, разбрах, няма да сме гаджета, обаче искам да сме нещо по-специално." (те на тези 2-те неща "синоними" им викат). Ама хората, които просто си продължават с живота, почти изчезнаха (не казах "изчезваме", защото никога не съм бидел сред тях ). Някои пък минават през всичките тези етапи, обаче никой не разбира едно...

ПРЕЦАКАНИ СТЕ/СМЕ!

Най-важното- мислете си, че когато нещо се прецака, сте загубили битката, но не войната и продължаате да мизерствате, мислейки, че с мрънкане и с натрапване (макар и подбудени от по-добри мотиви, това си правите) ще се оправят някак нещата. Ми, не, не става. И стига сте се оплаквали, някои хора (като мене) след жалък опит за зарибявка са загубили всякакви заченки на респект в другия човек и тя/той сега ми се прави на ударен/а и ще кибичим с него/нея знаителна част от живота си прецакани.

Извод: стига сте мрънкали (както и Вие, наши мили подвизаващ се Администраторе ).
Извод 2: бийте си ч*кии и яжте банички, ке земе да ви мине (момичетата да заместят ч*киите с боза).