Ахми, преди няколко години изпаднах в подобна ситуация. Ходех с приятеля си повече от година и отидох на море с нашите. Там се запознах с едно много приятно момче, разхождахме се, говорихме си. Общо взето имаше тръпка, мисля, че и от двете страни, но нищо не се случи. Може би защото той не се опита да ме целуне.
По-късно през същото лято отидох на един учебен лагер, на който не можех да взема приятеля си. И там се запознах с друго момче. о обаче беше по-смело, а и на мен много ми хареса като характер, увлякох се по него. Забихме се с уговорката, като се върнем, да не се търсим. Когато се върнах обаче исках да го видя, да говоря с него, да си запазим връзката дори и само като приятели.
Започнаха да ме измъчва гузна съвест.
Казах на моя приятел, че имам нужда от време, да помисля какво искам. Казах му за момчето от лагера (голяма грешка). Той се опита да ме изчака около месец, събирахме се и се разделяхме. Не можех да реша. В последствие естествено не издържа и каза, че не иска повече да се събираме.
И тогава естествено ми светна колко много е бил за мен, колко много ми липсва. И рев, много и много дълго.
Никога няма да го забравя.
Надявам се да излезеш по-умна от мен.
Чувсвтах се точно като теб в началото.