Аз си мисля, че щом него получавам значи него заслужавам. Нямам воля за повече... или каквото и да е там друго все едно, просто не желая да си остана напълно сама. Напълно наясно съм си със ситуацията по принцип. Виждаме се, това ми носи няколко дни приятно настроение и малко самочувствие, колкото да знам, че все още някой би се прежалил и толкова... След време, като се сдухам нацяло... пак! Толкова за това, което си причинявам. Мисълта ми е, че аз продължавам да не намирам логика в действията му, не разбирам къде/с какво греша към него.

Хоти, да той ме крие. Не съм достатъчно представителна за обкръжението му и затова ме държи настрана.