Здравейте..не знам на кого мога вече да се доверя от моите "приятели", затова реших да си споделя болката тук Имах приятелка, която ме остави преди около 4 месеца.. Имал съм и по силни чувства към момиче, но този път наистина тя ме накара да й се доверя. Една връзка за мен за да е истинска трябва отношенията помежду ни да бъдат и приятелски и нещо повече. Да можеш да споделиш и да получиш съвет без да се притесняваш какво ще си помисли от другата страна. Несъмнено беше най щастливата ми година в живота ми с нея до сега. Не казвам, че няма да срещна някое момиче, което ще ме накара пак да се усмихвам просто е така..Но от тук дойдоха и другите проблеми. След като ме остави аз се затворих дълбоко в себе си. Бях сред приятелите ми, но се чувствах сам. С момичето ми съм прекарвал по ден и нощ заедно и просто се чувствах като призрак. Изведнъж стана всичко, както уж в моите очи беше наред. Каза, че ще е по добре да се разделим и аз уважих решението й. Щом така е решила, че ще е по добре за нея, значи така е трябвало. След толкова време аз още я обичам.. Но нашите отнощения след раздялата ни се развиха малко неочаквано. В момента сме в така наречените "непознати". Детско, нали? И се чудя на мен къде ми беше грешката, за да не я правя занапред? От това, че я обичах прекалено много ли? Че съм й давал свободата, която иска ли? Че я поставях на първо място винаги само и само да е добре и щастлива? И тя всеки път да ме уверява, че се радва,, че е срещнала такова момче ли? Та след като ме остави аз просто не мога да се доверя на никого. Приказвам общи работи, не съм същият. Не съм онзи, които бях преди и това го забелязват и другите около мен и ме питат какво има. Е, как да обясна при положение, че мина толкова много време и аз още не мога да я забравя? Как да я забравя, или поне да притъпя чувствата. Е това искам ! Да мога да си продължа живота и да се радвам на всичко, да не мисля за нея, да бъда весел. Опитвах се доста време, за момент успях, но уви..след месеци опити пак дойдоха мислите за нея..защото избягвах проблема, а не го реших още тогава.

Явно такъв е живота и всеки се е опарил или ще се опари след време. Всеки гледа собствения си интерес и не се съобразява с чувствата и решенията на другите, а аз се съобразвам. И що? .. Не мога да си го обясна това..