Не можах да несподеля с вас този тъй вълнуващ факт от моя личен живот, а именно Първото ми интервю за работа.

Тъй като се случи преди броени часове, все още ме държи тази емоция, която бих желала да ме напусне, тъй като ме обърква. Напрегнато ми е не толкова дали ще ме наемат, колкото до това,че не знам как да тълкувам представянето си и не знам какво впечатление съм оставила в интервюиращия.

Облякох се подобаващо. Дълги тъмни дънки с висок черен ток. Полу, отгоре със сако. Буйната ми коса бе прилежно изправена и лепнах една кариочка. Лек, светлолилав грим,а гланца го изядох по път...
Бях точна. Нито минута по-рано, нито минута по-късно. За сметка на това чаках 50минути за реда си.
Идва "boss-a", усмихвам се, поздравявам с една широка усмивка,а тя ме заведе до една стаича с маса и столчета. Накара ме да я почакам още около 10 минути (ужас).
Седнахме и интервюто започна. Задаваше ми странни въпроси.
Дори за момент не потрепнах,нито извърнах поглед, нито дадох някакъв друг знак на притеснителност, от което последваха думите "Вие сте много странна личност. Трудно ми е да ви определя/преценя. Всички други момичета се скъсват да нервничат,а вие....".
Гледах я непрестанно в очите докато разговаряхме.
Малко трудно ми бе да отговоря на въпросите от рода на
"Кандидатствалили сте по други обяви"
-Не.
"Защо?"
и
"Какво стана с последната ви работа" и "Защо се интересувате от тази длъжност"
вярно е,че това са едни от най-важните въпроси,но се справих, щом остана очарована от думите ми и най-вече след като разбра,че това е първото ми интервю за работа.
Малко се шокирах по едно време когато започна буквално да БЪЛВА въпроси един след друг, при което на въпроса "Пушите ли?" аз отговорих "Не". Последва "А не сте ли пушили?" -Не, "А пробвалили сте?"- Да,но... "аха,ясно,но сте преценили, че не е хубаво да се занимавате с това".
Чувствам се гузно в момента за тази лъжа.
Друг сюблимен момент беше въпроса "А,извинете, колко имате по български език?" викам шест,разбира се.
Чесно, мили мои, доста трудничко ми се видя да говоря на книжовен български език. Но съм се справила доволно, явно.
Другата простотия беше "Какво заплащане очаквате?" на което отговорих с "Очакванията на всеки човек са големи, но вие ще предложите по-малко, предполагам. Стигат ми да покриват разходите на един средностатистически тийнейджър"
На довиждане ме изпрати с думите "Много съм объркана от вас,жсправихте се чудесно,но ми трябва време да помисля" което ме сдуха. Дори ми го повтори няколко пъти,всякаш се чувства виновна за нещо. Попита ме колко време съм я чакала, отговорих й 40мин.,а тя отвърна "Ще се постарая да го компенсирам,извинете ме много".
Дали това не са някакви загадки и догадки, с които да ме отпрати по "културния начин". Дефакто не знам другите как са се представили и нямам база на сравнение за това как да изчисля собственото си представяне.
Не знам, очаквам мненията ви. Като "ново изживяване" цял ден занимавам хората около мен.
Сега отивам да полея това си изживяване и да занимая още народ със себе си.
Имам нужда от подкрепа и кураж.