Здравейте. Мойта история е тежка и дълга но.. ще се опитам да я разтегля възможно най-късо.
Тръгнах с едно момиче на Свети Валентин през 2005г. Любовта пламна официално още на 3-тия месец. В последствие много се заобичахме. Помня че на към 6-тия и 8-мия месец любовта беше станала безвъзвратно силна. Харабийска си работа. Имахме леки спорове някаде към 3-тия месец, и аз като " мъж " я попитах с една дума тогава: .. "или ще се съгласиш с мене, или късаме ".. и тя тогава се съгласи. Не пожела да скъсаме. Обичаше ме явно много истински. А държеше твърдо на своето мнение по време на спора.
През цялото време от както ходехме (4 години) тежко се разбирахме, все единия дразнеше другия с нещо, все единия несъгласен с другия. Никой не отстъпваше,никой не правеше компромиси. А ако някой направеше компромис, това бях аз. А без това не може. Но скоро дойде момента в който тя реши да къса с мен. Имаше си причина,беше заради техните. Тогава разбрах че тя вероятно може и без мен. Тогава обаче мн бях лапнал, ама мн. И просто не я пуснах. Много трудно, но остана с мен. Това беше първият път когато тя реши да скъсаме. От там нататък, тя късаше средно поне на месец по 2 пъти с мен. Вярно, все имаше някаква причина поради която да ми се нервира, дори и да не съм бил виновен аз.. но изнерви ли се винаги
трябваше да опреме до късане. И аз никога не давах, и я връщах. Много трудно. С много реване и тръшкане. И не се преструвах.
Изкарваше ме извън нерви. Много често. Зодия близнаци е. Не знам за другите близнаци, но тя е много различна от обикновените хора. Със свой собствен свят и нестандартен поглед върху останалия свят. Но не можех без нея. Съсипваше ме от нерви много често, издивявах.. стигахме до бой.. и естествено тя решава да скъса с мене и после аз рева и се тръшкам по цели нощи и едва ли не я "крадях" от тях за да я върна. И я връщах. Много трудно. Знаете ли какво я караше да се върне при мен? Ами.. представете си, 20:00 е вечерта. В колата сме някаде на забито място. И аз полагам неистови мъки за да я накарам да не къса с мен. Прегръщам я ,целувам я..казвам и колко я обичам, и как не мога без нея. Към 02:30ч. все още се тръшкам и рева. И не се
преструвам,ако ме разбирате. Тя-камък. Не говори,не ми отговаря на въпроса: .. "чуваш ли ме". Не ме поглежда. Ако умра до нея, тя ще отвори вратата и ще тръгне да си ходи мислейки си: .. "Пфуу най-после си тругнах.." Вие разбрахте ли какъв човек е, без много да ви обяснявам? А така. Докато се тръшках и ревях до нея, тя заспиваше. И по едно време разбираш вече че не те и слушат даже. И гледаш през стъклото само, говориш си на ум, и си ревеш. Никой не те вижда. Някаде към 5:59ч. Постоянно се опитвам да я сабудя през цялото време. Тя стои с затворени очи, прави се на заспала и че не ме
чува, а аз я бутам и прегръщам. И й говоря обаче колко я обичам, как сме щели да се жениме (понеже това го решихме още в 10-тия месец), и колко много я обичам. И не се преструвам, и не я лъжа за това което и казвам. И, след всичкото това време и страдание, идва един такъв момент в който аз я прегръщам много силно, и много почвам да рева, и вече имам чувството че съм извън тялото си от болка че я губя.. и, тя явно усеща изведнъж всичко това, прегръща ме и тя силно, насълзява се, и... вече Хепи енд. Ето така успчвах да я си я връщам за 4 години средно по 2 пъти на месец. Аз съм единственият който може да издържи това , толкова. Хубаво.
Не ме желаеше. Не искаше да прави секс с мен. Правехме го винаги почти насила, понеже аз много настоявам и успявам с неистови усилия да го постигна. Зодия стрелец съм. Да, имало е случай в които се възбужда бързо, и всичко си става както трябва. Но това е средно в 10 случая от 100. Казвам точни данни. Никога не съм чул от нея: " Желая те" (или нещо със същия смисъл). Никога не ме е докосвала тя първа. Никога не съм разбирал че ме желае.
Много трудно момиче с много тежък характер. Ако вече си мислите че тя не ме е обичала хич, чуйте следното.
-Аз: Обичаш ли ме?
-Да, не мога без теб, обожавам те !!
Или: прегръщаме се просто хей-така, тя ме стиска изведнъж супер силно,започва да реве, чак почва да трепери и започва да повтаря по начин по който прилича на превъртяла: " обичам те,обичам те,обичам те,обичам те,обичам те ".. .. . Много пъти в такива ситуаций ме хващаше страх и си мислех: ... леле тя май мръдна сега ?! Разбира
те ли, колко много ме обичаше. Просто бях разбрал колко е много. И, на въпроса:
-Аз: Е добре де, щом толкова много ме обичаш, защо късаш с мене, защо не ме желаеш в леглото,защо не го показваш това че ме обичаш?
-Тя: .. ами аз те обичам по мой си начин.
И наистина ме обичаше много силно, но по нейн си начин, който не можах и да разбера.
Последната 1 година, тя почти не ме прегръщаше, все аз правех това. Сексът беше все на зор. И продължаваше да бъде само моя, продължаваше силно да иска да се ожениме (освен в случаите в които късаше с мен). Правеше страшно много жертви за мен. Аз ги
оценявах всичките, но вечерта в леглото- нямаше кой да ме напсува. И ме обичаше. (по нейния си начин). Много често когато я закарвах в тях тя просто слиза от колата и може и чао да не ти каже, камо ли да те целуне. Винаги аз я целувах, понеже знаех че тя не го прави. И после на въпроса: Обичаш ли ме? тя отговаря с ДА.
Преди една седмица. Спахме в нас, както обикновено. Бяхме в идеални отношения.
Трябваше да си ходи сутринта рано до тях. Имаше работа. Събудихме се заедно,стана тя от леглото, оправи се, изми се, аз бях в леглото още. Тя тръгна, отвори вратата и аз я чакам да каже чао. Обикновено когато си тръгва от нас ми казва поне: "айде аз тръгвам". Обаче не. Тръгна направо да си излиза, сякъш забрави че аз съм в стаята и
преди малко спа до мен. И на прага както беше и викам: Няма ли ме ме цункаш? Тя се върна при мене, по начина: "Еей верно бе.." Цунка ме, обаче естествено изчака аз да тръгна към нейните устни пръв.
Това ни беше последния ден. Към обяд, нещо изведнъж каза вече "щрак" в мен. И изведнъж се самопрограмирах на вълна: "аз просто я нямам вече, а и да я имам, това просто не ми трябва". И с лекота казах на мозъка си да си мисли че сме скъсали. Тя естествено нищо не знаеше. Но ми свънна след обяд и: "Защо не ми звънкаш кво праиш".
Аз: " За да не те притеснявам. Тя: "Нещо да не си ми сърдит"? Аз: Не, нали знаеш че аз не се сърдя. На другия ден тя пак звъни:
-Що не ми звъниш, ти си сърдит нещо нали, кажи ?
-Не, не съм. Не се сърдя. За кво да те притеснявам като ти нямаш микъв интерес към мене. Не те интересувам просто и така.
-Еми.. тогава и аз няма да ти звъня.
-Добре, така ще бъде по-добре.
(тук тя за момент се зачуди, просто не можа да повярва че аз мога да изговарям такива работи)
-И кво, да не ти ли звъня повече?
-Да, няма смисъл, нали ме чу добре? Просто.. кво да ти кажа, мисли си каквото искаш, оставям те на твойте собствени размисли. Каквото си пожелаеш това си мисли.
-Добре.. Ами.. чао тогава щом така искаш.. (нажалено казано)
-Чао.

От тогава не сме си звъняли. Днес, следобяд тя ми изпрати съобщение със текст: " Сбогом " и дори нямаше точка накрая. Като го прочетох, имах чувството че ще ми гръмне сърцето от биене. Здържах се. Отговорих и веднага: " Сбогом и от мен (: " като умишлено сложих и една вулгарна усмивка накрая. Това беше всичко.


Обичам я. Мина седмица. Никога не сме късали. Тя е искала, но не сме късали никога. Когато пожелаеш един човек да се ожениш за него, той става част от теб. В нея виждам мойто второ Аз. Просто е толкова моя че не е истина. Но ми писна. Заради всичкото страдане и реване 4 години, направих това. В момента съм като ударен от кола компютър: Стремя се да си държа една програма и да съм стабилен в решението си , но на моменти направо така ме пробожда процесора, че ми пречернява пред очите. Държа се стабилен за сега, и не съм сигурен дали в един даден момент ще запала гумите и ще отида пак да я "открадна". Правил съм го, мога го и пак. Не знам какво да искам, от
нея и от живота. С нея съм разговарял милиарди пъти толкова на сериозно за нейното
отношение към мен, а ефекта естествено винаги е оставал нулев.
Ти какво би направил на мое моясто ???

П.П.: На 22 съм, споко (: