
- Форум
- По малко от всичко
- Политика
- филмът Zeitgeist
^ изобретили - освен къщичка с лайна и слама.
Най-мощният поток иде от Турция, която напира за членство в ЕС Последните сблъсъци на властите във Франция, Белгия и Италия с вълната от нелегални имигранти, 95% от които са мюсюлмани от Африка и Азия.Докато броят на вестника стигне до читателите, в Милано избухна нов сблъсък с африканци, попаднали неясно как на италианска територия.
Гемиите им продължават да акостират на широката брегова ивица на Европейското Средиземноморие. Всеки ден на италианския о. Лампедуза и на испанските Канарски острови пристигат по няколкостотин и плъзват из Европа. Първо искат да се наядат. После, заради хуманния европейски дух, вграден във всички закони на християнската цивилизация, получават разрешение да доведат семействата си - а всяко от тях е от 10 до 30 души. После искат шериат, и ако не им бъде угодено, обявяват джихад. Половината от тях са заразени със СПИН. (Поне 30% от африканското население под Сахара е ХИВ-позитивно, твърдят докладите на СЗО). Кой плаща лечението им? Европейците, разбира се. Европеецът си е работохолик и си знае, че трябва да бъхти цял живот, та да може глобализаторският "елит" в Брюксел да има пари за издръжка и на имигрантите. Поради всичко това европеецът създава едва по 2-3 деца - за да може да инвестира максимум средства в поколението си. Докато една мюсюлманска имигрантка в Европа не страда от подобни скрупули, тя ражда поне 8 и ги оставя за издръжка на "гяурите".
Пред очите ни се сбъдва зловещото предсказание на френския писател Жан Распай, който през 1973 г. описа в романа си "Лагерът на светците" как имигрантите от Третия свят, допуснати от хуманни съображения в Европа, унищожават създадената от нея християнска цивилизация. Това не е фантастика и антиутопия, не е дори прогноза. Това е днешният ден - европеецът вече води с тях ръкопашни боеве на собствената си територия, както показаха сблъсъците на полицията с населението на имигрантските коптори на 20-23 април т.г.. През 2005 г. то обяви расова война на Франция и Германия. Имигрантите и техните деца бяха недоволни от жилищата, които им бяха построили. Искаха по-хубави. Искаха направо да ги отнемат, затова опожариха десетки френски детски градини и ясли. През януари т.г. в Италия и Белгия бяха устроени отвратителни ислямски демонстрации с лозунга "Джихад - да, ние можем!", перифразирайки предизборния слоган на Барак Хюсеин Обама.
На 22 април т.г. редакторът на европейския отдел на Би Би Си Майкъл Мардел писа на блога си: "Евродепутати, с които разговарях в Страсбург, са убедени, че имиграцията ще бъде голяма тема на тазгодишните евроизбори през юни. Смята се, че Британската националистическа партия ще успее да вкара в ЕП поне един депутат. Общата имиграционна политика на ЕС чука на прага. ЕП одобри доклад по проблема на десноцентристкия депутат от Малта Симон Бусутил. Той предлага държавите-членки да си разпределят имигрантите. Това може и да не стане, но показва какви идеи витаят в Страсбург".
Да си разпределят имигрантите не е никакво решение на проблема, обратно - то би го задълбочило, тъй като отваря място за още и още имигранти. Трябва да се спре имиграцията, а заварените нелегални имигранти на територията на ЕС да бъдат екстрадирани.
Такава политика вече се води, но някак си срамежливо и държавите-членки се спасяват поединично. През януари т.г. новият френски министър на имиграцията Ерик Бесон обяви, че ще продължи твърдолинейната политика към нелегално пребиваващите. "И тази година Франция ще екстрадира 26 хиляди нелегални имигранти. Толкова бяха екстрадирани през 2008-ма", каза той пред АФП (в. "Атака", 27 януари 2009 г.) Броят им във Франция е намалял с 8%, но както показаха събитията в Кале от онзи ден, те продължават да пристигат.
Основните маршрути на проникване са четири - от Мавритания до Испания, от Мароко до испанските анклави Мелила и Сеута (те се намират на африканска територия), от Либия до Италия и Малта и от Турция - в България и Гърция.
От Мавритания през Атлантически океан на канарския о. Кристиянос през 2005 г. пристигнаха 7500 африканци. През 2006 г. броят им достигна 32 000, но през 2008 г. e паднал на 13 424, което се смята голям успех на испанското правителство. (African Immigration to Europe, The Boston Globe, January 23, 2009) След като престоят до една година в центровете за задържане, те биват натоварени на автобуси с еднопосочен билет, пари и храна за из път и оставени в Мали. На 1 юни 2006 г. ислямското правителство на Сенегал отказа да приеме обратно стотици сенегалци, добрали се до Канарските острови - още едно доказателство, че правителствата от Третия свят насърчават всячески завоюването на Европа с тълпи "имигранти".
Вторият път е през Мароко и Либия. Хиляди негри и араби от цяла Африка пристигат в горите край Рабат и Казабланка, в очакване да преминат в ЕС при испанските анклави Мелила и Сеута. Те живеят в горите с години под открито небе, в землянки и колиби от клони и парцали. Един филм на Си Ен Ен от 2006 г. показа, че в тях се и размножават. Понеже в такива условия човешките същества трудно оцеляват, умрелите новородени се заравят направо край землянките. С оживелите бебета се опитват да преминат в ЕС, защото им е казано, че в Европа децата са един вид "щит" срещу вероятна депортация.
Границата в Мелила и Сеута се пази от испанската армия, а граничната ограда е висока 6 метра и представлява съоръжение с две концентрични прегради от стоманена тел със сензори, издаващи светлинни и звукови сигнали. Независимо от това през 2005 г. хиляди африканци я атакуваха и неколкостотин бяха застреляни от испанската и мароканската полиция, а 300 успяха да се прехвърлят. Всичките бяха депортирани, след като граничните власти им взеха отпечатъци от пръстите, снимки и лични документи с цел бъдеща идентификация. И на испанска територия има лагер, но той е с капацитет 480 души, а в него винаги чакат експулсиране поне 1200 души. През 2004 г. на тази граница са задържани 15 674 души, през 2005 г. - 12 000, а през 2008 г. броят им се удвои.
По другия маршрут, от Либия към италианския о. Лампедуза, през 2008 г. са се прехвърили 30 000 африканци и араби. Много от лодките стигат чак до Сицилия. През 2004 г. премиерът Берлускони натовари около 1000 от току-що пристигналите на самолети и на разноски на бюджета ги върна в Либия. През 2008 г. вътрешният министър Роберто Марони обяви извънредно положение, за да ги удържи на острова.
Но най-силният поток от имигранти тръгва от Турция. Той се разклонява на две. Единият клон пресича България. Другият минава през Гърция, чиято дълга, набраздена брегова ивица създава прекрасни условия за незабелязано разтоварване на нелегални товари.
http://www.politichesko.info/2582/Sh...ilizaciia.html
Искам да видя реакцията на едно младо, широкоскроено с либерални възгледи момче.
"Tolerance and apathy are the last virtues of a dying society..."
-- Aristotle