Оставям те... боли ме, но си тръгвам.
Не ще намериш ти към мене вече път.
Заклевам се, че няма да се върна,
а някъде ще търся своя топъл кът.
Без тебе може би ще ми е празно,
но с теб сто пъти повече боли.
Да плача всеки ден? Напразно.
Напразни днес са моите мечти...
Но ти ще ме загубиш и ще съжаляваш,
когато видиш в нея моите очи.
Очи, които ще се взират в тебе,
а твоите ще бъдат пълни със сълзи.
Не зная всъщност колко ще ме помниш,
но зная, че загубиш ли, ще разбереш.
Веднъж изтрелял твърдо "сбогом",
утре с нищо няма да ме спреш...
Оставям те! Наистина си тръгвам,
дори сама да зная, че не е така.
За тебе вече няма да съм първа,
за мен ще бъдеш може би тъга.
И трудно ще е да те гледам отдалече
как прегръщаш нея вместо мен.
Помни, че ти бе този, който се отрече,
защото ще ме търсиш някой ден.
Оставям те, да знаеш, за последно.
С сърце разбито... и със сълзи във очи.
Умря във мен последната надежда,
но утре ти вината в себе си търси.


ПОСВЕТЕНО.

Написано е преди малко... и е посветено на един човек, който ми показа, че е различен... вдъхна ми надежда и после я разби. Жалкото е, че му вярвах ... но повече не. Нарани ме достатъчно силно. Къде отиде тая пуста любов в картинката не знам... Дори моите чувства се сринаха. Та чрез този стих искам да поставя някакво начало... ново. Искам да кажа КРАЙ.