Фатален край заради един глупак
(25.09.2009 петък)


Студено ми е. – каза ти.
Ще ме стоплиш ли в прегръдките си, сега?

Навсякъде чувам тези твои
страшно напомнящи ми за Болката слова.

Казах ти: ,,Не.’’ Тръгна да пресичаш
и те блъсна с бясна скорост една кола.

Стоях и гледах красивото ти лице
в кръв по пухкавия бял сняг.

Тогава осъзнах, какъв глупак съм аз.
Как ми се иска да бях казал: ,,Да.’’

Но вече е късно, мина доста време знам.
Аз не мога да се премеря, че стана така.

В снега вървя и идвам при теб
с четен брои цветя или букет.

Навсякъде чувам тези твои
страшно напомнящи ми за Болката слова.

Студено ми е. – каза ти.
Ще ме стоплиш ли в прегръдките си, сега?

П.С. Боза е за мен. Не съм писал от 2 месеца и това просто се отразява за жалост. Интересно ми е да прочета и вашите мнения! Приемам критики и се надявам да има такива, но смислени!