Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за
лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.“
Димитър Талев
Добро и зло са две понятия, които силно си контрастират. През цялото съществуване
на човечеството хората са търсели отговора на въпроса какво е добро и какво е зло. Много
автори от всички литературни епохи се се стремили да дадат отговор на този сложен
философски въпрос, отразявайки в своите произведения вечната борба между доброто и
злото.
Всеки човек пречупва разбирането за добро и зло през собствената си ценностна
система и възгледи за живота като цяло. Той измерва тези понятия чрез своите разбирания
за отношенията между хората.
През целия си житейски път хората се стремят към доброта и се стараят да избегнат
злото. Родителите се опитват да формират оценка за добро и зло още в детска възраст.
Общовалидната представа за добро включва състраданието, саможертвата,
благотворителността, честността, трудолюбието, обичта към хората и себераздаването.
Злото е нещо, което хората не винаги разбират или не желаят да разберат. Те се
стараят да го избегнат. Това може би се дължи на техният страх от злото и последиците от
него. Но понякога самите те вършат злини, без да бъдат способни да преценят собствените
си действия.
Повечето хора възприемат като зло себелюбието, егоизма, клеветата, насилието,
лъжата, престъпленията и омразата. За отделните индивиди злото може да има различни
измерения, които отново зависят от приоритетите и ценностите на личноста. За един зло
може да е лъжата, но за друг тя може да е животоспасяваща. Типичен пример за това има в
правото. Има закон, при който лъжесвидетелството на родители по адрес на техните деца
не е наказуемо. Това доказва цялата сложност на понятията добро и зло.
Особено вредна за оформянето на човешкия характер може да е нереалната
самооценка. Всеки човек счита себе си за добър и смята всички свои действия за правилни.
Но страничната преценка винаги е по-обективна от личната. Възможно е страничният
наблюдател да даде напълно противоположна оценка. Но всичко опира до характера на
отделния индивид и е изцяло подчинено на неговия мироглед.
В зависимост от своята народопсихология всяка националност има свое разбиране за
добро и зло. То е формирано от нейната история, религия, фолклор, бит.
Различни са възприятията на доброто и злото и през различните исторически епохи.
Всяка епоха си има своите мерки, които са претърпявали промяна и развитие през
вековете. Например по време на Римската империя кръвопролитните гладиаторски борби
са издигани на пиедестал, докато в днешно време хората заклеймяват насилието и
убийствата.
Като определение за добро и зло може да бъде посочено, че това са чисти форми
изпълващи се с конкретно съдържание във всяка една епоха.
Гениалният поет Шекспир в своята най-значима творба „Хамлет” е заключил :
„Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова.“