Отговор в тема
Видях,че вече има много теми от рода на :"помогнете ми за есето","имам съчинение на тема...", за това всеки да каже тук от какво има нужда и ние да помогнем.Ако някой няма регистрация или абонамент в помагало,мога да помагам!
I found someone I can trust..can you see that I am bound to you? ?
трябва ми есе на тема ,,Най-ценното е невидимо за очите'' моля помогнете ми спешно е
трябва ми:
есе на тема:защо изучаваме история?
And when your fears subside..and shadows still remain..We still can find a way.. because nothin' lasts forever
Първоначално написано от plezi
Спортни коли,лъскави дрешки,скъпи бижута.Пари.Не,не ви описвам Ориндж Каунти,а материланите „ценности”,към които се стремят обикновените същества,наречени хора.Ще кажете, „Не,аз не съм от тях,за мен е важно сърцето”. Не се правете на такива,каквито не сте.Не се опиттвайте да заблудите света , а и самите себе,че материалното няма занчение,защото ще ви кажа, че има занчение и то голямо. Парите имат значение.Парите са изключително важни в модерното време,в което казваме,че живеем.Парите са необходими,ако щете дори само,за да преживяваме.И да,парите носят щастие,защото не познавам човек,който няма да се зарадва на последен модел ауди или на апартамента в центъра на „хубавата ни и чиста”столица.Неслучайно днес всичко се върти около парите,около властта,около човешката меркантилност. Иска ми се да живея в свят,в който идеалите имат значение.Бленувам да общувам с хора,чието съзнание не е замъглено от бляскавите списания и напудрените „звезди”. Моля се за любов и приятелство.Иска ми се да вярвам,че най-същественото е невидимо за очите.И в този момент се събуждам от красивия сън и се оглеждам.Виждам същества,които същесвуват за следващия голям купон.Виждам хора,които крадат,лъжат и убиват за жълти стотинки.Виждам хора,в които обаче вече няма нищо човешко.И ми се иска,наистина ми се иска да вярвам,че някъде дълбоко в нечия душа е останало частица добро.И отчаяно го търся. И търся.И търся.Но го няма. Дали е изчезнало,или просто се страхува да се покаже,за да не бъде унищожено?Не знам.Но го няма.
Самият Дон Жуан ви го каза. Всичко е любов. Всичко ли? А нима е прав? Нима всичко, което ни трябва е любов?
Какво искаме? Кола, къща, телефон, дрънкулки. Притежаваме всичко това. А всъщност не го притежаваме. Нещата, които притежаваме всъщност притежават нас. Станахме роби на вещите, на материалното. Живеем, говорим, обличаме се както виждаме по телевизията. Даже мислим като по телевизията. И искаме още. И сме щастливи, когато получаваме още.
И се учудваме, когато усетим една вътрешна празнина. Празнина, която не запълваме с предметите. Тя става все по-голяма. Ядосваме се, че не можем да я открием и да я запълним.Защо тази празнина не иска да се махне ли? Защото тя е всичко, което имаме. Вещи и предмети – тях могат да ти ги отнемат. Да изгорят в пожар например.
А празнината ще си остане. Защото тази празнина е животът. Имаме нужда от нея. Тя е в нас, за да ни кажа, че имаме нужда от нещо. Нещо нематериално, което не може да бъде описано в речник, изразено с думи.
Любов, щастие, свобода, вяра! Това се нещата, които имаме завинаги. Това сме ние. Това са нещата, които променят света, които изграждат империи, унищожават народи, които рушат и създават живот. И тях никой не може да ни отнеме.
Това сме ние! Това е животът! Същественото! Вечното! Любов, щастие, вяра, свобода! А тези неща не могат да се нарисуват, да се продадат и купят . Не можем да ги видим. Да надникнем в себе си. С телескопи виждаме най-далечните кътчета на вселената, виждали сме дълбините на морето, а не можем да видим себе си. Твърде малки сме, за да видим, от какви велики неща сме изтъкани.
Най-същественото е невидимо за очите.Да,така е.Колкото и да не ти се вярва е така. трябва да се осъзнаеш. Да разбереш че животът наистина си го правиш сама. Че това е твоят свят и ничий друг.
Повечето хора не използват толкова сърцето си , отколкото очите .
Например се запознаваш с някой човек , който не носи съвременни дрехи , или с нещо е по - различен от теб на външен вид , ти не трябва да кажеш „А остави я тази , тя не е като нас , виж я само как изглежда.!”Това са грозни думи . Думи , които излизат от устата без да мислиш .
С каквото и да е различен някой човек , не трябва да съдиш по външния вид . Не гледай как изглежда , разбери какъв е , като използваш сърцето си !
Красотата е отвътре !
Да кажем , че в някоя кралска мина са намерени черни и грозни камъчета , но ако ги разчупиш през средата , ще откриеш снежнобяла перла , красива , чиста и нежна .
Хей, помниш ли, че нарекох темата тривиална и глупава? И те попитах как не ви е омръзнало да разсъждавате все върху тези екзистенциални теми и да пишете едно също. И ти тогава ми отвърна така: „Ми за какво да пишем бе? (...) Да съм Гогол да напиша един Шинел, ама толко можем. Малко са хората, дето да пишат за малки неща и да казват много.” Може пък и да си бил прав, но аз смятам да пиша за нещо малко. Малко в очите на другите и всичко – в моите.
Забелязала съм (пък и на всеки е ясно), че ние, хората, притежаваме едно много лошо качество – а именно, че не оценяваме това, което притежаваме. И няма никакво значение дали говорим за нещо материално, или пък става въпрос за усещане, чувство, емоция. Ние приемаме хубавия телефон, удобното легло и компютъра като даденост. И ако това са просто някакви си предмети и донякъде би могло да ни бъде простено пренебрежителното отношение, то при взаимоотношенията между хората това е страшно. Я ми кажете кога беше последният път, когато казахте на родителите си, че ги обичате? Аз не помня. Мисля, че бях 5-6 годишна, когато за последно изрекох тези думички пред тях.
Нека не се лъжем, много материални неща ни правят щастливи, факт е. Въобще и не си помисляй да ми противоречиш, а си погледни телефона. Хайде сега отиди и го подари на някое хлапе и си вземи съвсем обикновен. Пак ще ти върши същата работа, нали? Но няма да го направиш. Е, та за това ти говорех. Истината е, че целият ти живот е подчинен на материалното. То ти дава удобството, комфорта и затова осигурява донякъде и щастието ти.
Но нищо не може да може да ме направи толкова щастлива, както ти. Засега си невидим. Мислите ти са невидими, чувствата ти, желанията, но те са най-важните, най-съществените неща. И често ми се иска да не е така, но и ти самият понякога си лек въздушен образ, до който не мога да се докосна. Ти си фантазия, въображение, блян, кошмар и болка - всичко това, което не може да се види и пипне. А всички тези емоции осмислят и съпътстват живота. Те са неговата магия.
. Същественото е невидимо за очите..."
Екзюпери
Да, това наистина е тайна и тя може да се вкуси от този, който търси да вижда в дълбочина, който се взира в нещата, които не могат да се пипнат или не могат да се докоснат с телесните ни сетива, а действително има много такива ценни и истински неща. Но те ще бъдат видими тогава, когато ги пожелаем, когато ги копнеем , когато ги потърсим и сърцето има дял в тази работа и то какъв. Сърцето е това мистично понякога място, в което бушуват най-нежни трепети, но и болка също го спохожда, което се препълва с нежност, чувственост, любов, радост извира от него, напоява се от искрена и блага дума, издирва най-съкровените ни мисли и копнежи и търси начин да ги осъществи. Но животът, който сърцето ни живее остава скрит за външните, а то може да се открива само на този, който желае да го познае истински в искреност и добронамереност.
Голяма част от хората се страхуват да изразят себе си, своята индивидуалност, слагат маска на лицето/сърцето си и избират да бъдат част от масата, тълпата, която обезличава човешката същност, заглушава тихия гласец на сърцето и ехидно гали егото в човека. Тези хора са загубили своята душевност, станали са прекалено материални и това е, което е завладяло сърцата им. Затова нямат очи за нематериалните неща в живота им, не могат да ги съзрат в себе си, да ги извадят на показ дори, сигурно защото се страхуват, че ако човек прояви някаква душевност, може да го помислят за страхливец, знам ли? Не могат да се доверят, защото сами на себе си нямат доверие. Не знаят на какво са способни, захвърлят чувствата и преживяванията като мръсна дрипа, а нямат очи да видят, че именно те могат да отключат различни врати в тях, да ги преведат през различни състояния. Заключват с катинар вратата на сърцето си, страхувайки се Някой да не проникне в него и да сгрее изтерзаната му душа.
Но, не такива са хората, които притежават смели и горещи сърца. За това сърце няма броня. То е живо, тръпнещо, търсещо. Не може да бъде вързано, а винаги е в някаква еуфория, винаги е в очакване, винаги е действено, винаги търси да познава, да изяснява, да вижда, да прониква. Може би това е само малка част от същността му, но както сърцето е необятно, така и копнежите, които се сбират в него могат да придобият такъв статут. Вярно е, че понякога в сърцето се прокрадва страх, ама сега какво ще кажат другите за мен. Но това е може би в първия миг и ако сърцето има нещо да каже на света, то ще го направи, въпреки противоречията, които идват към него. Понякога ще изкрещи, друг път ще каже с много тих гласец, следващия път може би ще замълчи... Според както го води гласът му. Важно е да се научим да чуваме гласа на сърцето си и да бъдем водени от него. Тогава този глас ще избуява пред гласовете, които се мъчат да го заглушат, да го поставят в рамки може би, да го заклеймят понякога. Но важното е, че сърцето е свободно да направи своя избор!
мерси мн на всички
Здравейте... Имам да пиша преразказ на 22 глава от Дон Кихот и есе на тема "Че да правиш добро на простаци е все едно да наливаш в морето вода" ... Ако някой може да помогне ще съм много благодарна...
МНОГО СПЕШНО!!!!!
Някой може ли да ми помогне до довечера с ЛИС на тема ""Одисея" - изпитанията и границите на човешкото" (по 12 песен).
Трябва ми спешно есе на тема "Модата,която ни прави еднакви"
Произведението е на Данте-Ад ..трябва ми теза за една от темите
1."Ад"-ключ към човека и неговата душа"
2.Светът на отвъдното като провокация
3. Сложната двойнственост на човешката природа
Светът на споменът и мечтанието в Скрити вопли
плс помогнете
Извинявайте че ви натоварвам но не мога да си намеря интерпретативно съчинение на тема: Светът на спомена и мечтанието в стихотворението Скрити вопли на Д. Дебелянов. Ще ви бъда много благодарна ако някой помогне .. Благодаря предварително !
Някой може ли да ми помогне с есе по литература на тема "Въображението и фантазията в живота на човека"
Трябват ми есета по тема :
1. "Любовта, която получаващ, е тавана на любовта, която даваш"
2. "Понякога сърцето вижда, това което е невидимо за очите"
3. "Че светът е прекрасен и че хората са добри по природа, винаги ще вярвам"
Благодаря!
ваУ рокс
Grell
За дом. раб.
1.Особености на художествен текст
2.Изразни средства в стихотворението "На прощаване"
Ако можедо 8:40 някой да помогнемного ми трябват.
Много ви моля да ми помогнете за едно важно есе ''за смисълът на човешкият живот през погледа на един тинейджър''
моля ви това есе е много важно за мен. Заглавие : Наследството на Древните Гърци
искат и същевременно да отговоря на тези въпроси :
1-Кой е най-важния подарък на древните гърци за човечеството?
2-Какви принципи са ни завещали?
3-Какво е мнението ви за античния свят ?
моля ви ... мн е важно това есе за мен... мн мн мн мн ви моля ... и същевременно ви благодаря
Трябва ми есе на тема "У всеки от нас ,,дреме" един Бай Ганьо" МЕРСИ ПРЕДВАРИТЕЛНО !!!
Трябва ми тема Одисей-образ на пътуващия човек трябва ми спешно !!
най голямото зло е извършилия несправедливост да не бъде наказан есе на тази тема !!!
трябва ми есе на тема "Защо трябва да сме благодарни за всичко,дори и за малките неща .."
^http://www.occultism.biz/forum/index...opic=33.0;wap2
Може да ти даде идеи и помогне.
ТОВА НАМЕРИХ....
Днес е хубав ден. Не мислите ли? Дишаме, усещаме, живи сме. Това е прекрасно, не мислите ли? Приятели, животът ни може да бъде и е много хубав, когато сме благодарни за всичко. Дори тогава, когато ни се струва, че всичко е против нас, дори тогава можем да бъдем благодарни. В благодарността се крие магическа сила,която ни дава един по-извисен поглед над нещата. Поглед, който може да снеме бремето от плещите ни и да озари лицата ни. Човекът, който е благодарен, умее да цени живота си и живота на тези около него. Благодарността сваля преградите в съзнанието ни, за да ни покаже един красив свят от възможности. Това е животът на нашата душа. Ние сме слезли на този свят, за да пресътворяваме себе си и своето изживяване. Когато сме благодарни за всичко и на всички, можем да постигнем оптимума си, а също така и да облекчим пътя си. Благодарността е ключ, който ни свързва с потока на изобилието и всички хубави хора на тази земя. Благодарният човек всякога е в настроение, защото висшите енергии на любовта текат през него и озаряват съществото му. Ние сме свикнали да гледаме по един начин на нещата. По начина, на който сме били възпитани като малки. Но този начин вече не ни върши работа. И най-простият път да се превъзпитаме отново е да бъдем благодарни за всичко, да виждаме доброто във всяка ситуация, във всеки човек и най-вече в себе си. Това е постъпен процес,но ако се упражняваме всекидневно, ще станем наистина добри. И тогава хората сами ще идват при нас за съвет и за насока. Благодарността е като птица, която те качва на крилете си и те води из вълшебни и непознати земи. Този, който е възпитал в себе си чувството благодарност, е като пътепоказател, по който другите могат да се насочат. Да бъдеш благодарен за всичко в живота си, значи да се срещнеш с Бога. А каква по-приятна среща от това? Пожелавам на всички нас да бъдем благодарни, за да можем да оценим чудото, наречено живот. Нека всички бъдем благословени.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
