Какво правите когато....?

[uSmivKaLovE]

Какво правите, когато сте били с даден човек дълго време и сте свикнали дотолкова с него, че сте се чудили:какво ли ще правя ако се разделим? И в един момент това се случва..като гръм от ясно небе. Първо изглежда нерално в продължение на няколко дни... после надеждите се връщат и разбиват, връщат и разбиват, докато не осъзнаете, че онова старо"преди" си е отишло?
Да, говоря за себе си. Нещата така се преобърнаха, че още не мога да се осъзная... правя грешка след грешка, но каква грешка е това да се бориш?
Опитвам се да се откъсна от него, но е минало прекалено малко време(може би 2-3 седмици), в което станаха толкова много неща... събирания, раздели.
Та опитвам се да продължа напред... и има моменти, в които имам достатъчно воля, но дойде ли момент на тъга усещам безсилие...Искам да чуя гласа му дори за секунди, просто за да знам, че е добре. След това съжалявам за постъпката си и пак започвам отначало... докато не минат 2-3-4 дни, след които почва адски много да ми липсва.
Въпросът ми е какво правите в тези моменти на слабост? Как продължавате напред, когато не знаете накъде да тръгнете...?
Просто съм адски объркана. Бих искала да се справя с тази ситуация... но почне ли да ми липсва ставам друг човек и забравям за достойнството си... колко глупаво...

[Kukumqvka]

Какво правя ли ? .. убеждавам себе си,че всичко е грешка,а не трябва да е така.И когато наистина съм убедена,че не си струва продължавам напред,без да гледам миналите дни.

[dimitar_ak]

Замисли се за всичките неща които си искала да правиш докато сте били заедно и не си могла. Не оставай дълго време сама. НЕ ГО ТЪРСИ. Временно или изобщо махни от погледа си нещата, които биха те подсещали за него. Забрави за сърцераздирателните песнички и филми. Пускай си нещо диво което те кара да танцуваш. Захвани се с хобито си или спорт. И не на последно място бъди винаги изтупана и добре изглеждаща. Сега си сама, а момчетата не дремят.

[FromAutumToAshes]

Бъркам си в ушите ..

Ми случи ми се преди месец (: ама ето на жив съм ^^ преживява се ;]

[LadyDi]

Замисли се за всичките неща които си искала да правиш докато сте били заедно и не си могла. Не оставай дълго време сама. НЕ ГО ТЪРСИ. Временно или изобщо махни от погледа си нещата, които биха те подещали за него. Забрави за сърцераздирателните песнички и филми. Пускай си нещо диво което те кара да танцуваш. Захвани се с хобито си или спорт. И не на последно място бъди винаги изтупана и добре изглеждаща. Сега си сама, а момчетата не дремят.

Их, че хубаво мнение

Де да ставаше и толкова лесно, колкото се изписва...

[dimitar_ak]

Изобщо не е лесно. Коства ми 3 месеца за да почна да живея отново като необвързан и още 3 докато съвсем се отърся от спомена.

[LadyDi]

Именно
Каквото и да я посъветвате, трябва да знае, че боли много и е много трудно.

[uSmivKaLovE]

Дам... боли. И може би най-добрата алтернатива за момента е някакво хоби или спорт, с което да запълня времето си.

[FromAutumToAshes]

Изобщо не е лесно. Коства ми 3 месеца за да почна да живея отново като необвързан и още 3 докато съвсем се отърся от спомена.

За кого как. Както казах мен ми тярбваше месец. Вече много рядко, да не кажа избощо мисля за това

[smiirnoff]

ами аз си намирам нови неща да правя
новото винаги ми помага във всяка една трудност
намерих нови забавления, запознах се с много нови хора
видях нови неща ...
така се разсейвам и ми минава много бързо* ^^


*не точно да ми мине, просто не мисля за това, което се е случило и като не мисля за него го забравям (не напълно разбира се)

^^

[moneycomeme]

Когато скъсах с приятеля ми,което бешеее мнооого отдавна се отдадох на хобита,които ме карат да се усмихвам и да се чувствам удовлетворена.Запиши се на нещо,което харесваш,опитвай се да правиш неща,които те удовлетворяват и един съвет от мен,колкото и да те боли(вярвам,4е ти е трудно)не му звъни,не го търси,все едно никога не е съществувал!Така и на теб ще ти е по-лесно!Аз така постъпих и не съжалявам и не съм имала излишни емоции по него.

[ShtrudeL]

Ама защо говорите толкова парламентарно,зубарско,рек ламно и преувеличено все едно на живо говорите по същия начин. Наистина е преувеличено и такива работи ми изглеждат фалшиви (не казвам,че са).
Говоря за автора и за такива като него.

[dimitar_ak]

Ама защо говорите толкова парламентарно,зубарско,рек ламно и преувеличено все едно на живо говорите по същия начин. Наистина е преувеличено и такива работи ми изглеждат фалшиви (не казвам,че са).
Говоря за автора и за такива като него.

Не прочетох къде отговори по темата

[ShtrudeL]

Ама защо говорите толкова парламентарно,зубарско,рек ламно и преувеличено все едно на живо говорите по същия начин. Наистина е преувеличено и такива работи ми изглеждат фалшиви (не казвам,че са).
Говоря за автора и за такива като него.

Не прочетох къде отговори по темата

и такива работи ми изглеждат фалшиви (не казвам,че са).

Достатъчно,за да не продължа отговора по темата си. Но хубаво:

Ето какво правя когато съм дълго време с някой и нещо ме тревожи (понеже до сега не съм се разделяла с никой)
Сдухвам се. Мисля купища глупости. Всеки път обичайното. Случва се,ако е нещо по сериозно (всъщност действително не е,но аз го превръщам с такова за мен) да си поплача на спокойствие,като абсолютно никой не бива да ме вижда и да ми виси на главата с глупави съвети,които ме объркват и дразнят. След като изясним всичко,всичко това по-горе е отишло майната си и нещата се оправят. Мразя да мрънкам на тоя и на ония какво ми е освен ако не го засяга пряко. Мразя да се оплаквам пред някой си и да обвинявам живота,да казвам колко е несправедлив и тежък и как няма любов.
Цялата емоция около всичко тва няма как да се покаже с ревливо изражение на лицето ми освен ако аз не реша.
Така че престанете да мрънкате и да сте недоволни,ценете това което имате и най-вече се оправяйте сами,щото (ето клишето...нали все пак по темата) ако сами не си помогнете няма кой друг да го направи.

[CuJLu]

Имам няколко вариянта
1.Един ден сълзи , рев , шоколад и т.н. а на другичт ден просто си казвам, че някой от "горе" е решил,че няма смисъл от тази връзка .
2.Мисля филосовски
3.Излизам с приятелки да набележим нов обект


има и нещо което ми направи впечатление в това което написа uSmivKaLovE "когато сте били с даден човек дълго време и сте свикнали дотолкова с него" в този момент когато си "свикнала" с него мислиш ли, че си го обичала както в пърбите би дни

[ShtrudeL]

когато си "свикнала" с него мислиш ли, че си го обичала както в пърбите би дни

Да.
И аз да си кажа.

[uSmivKaLovE]

Имам няколко вариянта
1.Един ден сълзи , рев , шоколад и т.н. а на другичт ден просто си казвам, че някой от "горе" е решил,че няма смисъл от тази връзка .
2.Мисля филосовски
3.Излизам с приятелки да набележим нов обект


има и нещо което ми направи впечатление в това което написа uSmivKaLovE "когато сте били с даден човек дълго време и сте свикнали дотолкова с него" в този момент когато си "свикнала" с него мислиш ли, че си го обичала както в пърбите би дни

Да, разбира се.
А по-горе имаше едно мнение от момиче, което е спряло да търси момчето... такава воля ми трябва.

[siskas93]

Пускам си най-тежките балади скъсвам се да рева и заспивам така го карам няколко дена

[anity92]

лелеее аз незнам ако се разделим с приятеля ми какво ще правя .. дотолкова си свикнах с него чее недай се боже се разделим някой ден сигурно живота ми ще се обърне на 180 градуса .. адски много съм превързана към него дано всичко е наред : ))

[ShtrudeL]

Едва ли знаеш какво е живота ти да се преобърне на 180 градуса.

[valdesbg]

но каква грешка е това да се бориш?

Когато каузата е загубена, когато войната вече е приключила тогава да се бориш е грешка. При това огромна.

Опитвам се да се откъсна от него, но е минало прекалено малко време(може би 2-3 седмици), в което станаха толкова много неща... събирания, раздели.

Нем, опитваш се да се събереш с него. Не искаш да приемеш че всичко е приключило. Това да осъзнаеш че Той вече го няма те плаши. Та мисълта ми е че правиш обратното на това което пишеш. И тези редове го потвърждават.

Искам да чуя гласа му дори за секунди, просто за да знам, че е добре. След това съжалявам за постъпката си и пак започвам отначало... докато не минат 2-3-4 дни, след които почва адски много да ми липсва.

С една раздяла не свършва света, не свършва и живота. Това е просто момент, в който пътищата ви с даден човек се разделят и ти и той отивате в различни посоки с различни хора. Всичко това е нормално, целия този процес е естествен. Защото ако с даден човек не си пасвате, то винаги ще дойде момент който да ви го покаже, и който да ви напомни че не е уместно да продължавате да сте заедно. А ако наистина си пасвате и се допълвате, то такъв момент няма да присъства дори в мислите ви.

Как продължавате напред, когато не знаете накъде да тръгнете...?

Първо - тръгваме напред по посока на собствените си цели. А именно - влизане в уни, намиране на нова работа, повишение в службата, намиране на нов човек с когото да бъдем, резервиране на билети за дългоочакваната екскурзия до мястото Х...

Схвана идеята, нали?

С няколко думи - продължи напред, не се закопавай и не тъпчи на едно място. също така не се и самосъжалявай

За въпроси и още съвети съм насреща - на ЛС

[smiirnoff]

пфу тоя влади много добро човечЕ :Д
като някой психолог си бе :Д

^^

[Lincheto]

Яж. Храната помага

[LoveRetroMusic]

Опитвам се да продължа напред :]

[dimitar_ak]

Опитвам се да продължа напред :]

Я излез довечера с някого на кафе/бира. Имаш приятели нали?