Какво правите, когато сте били с даден човек дълго време и сте свикнали дотолкова с него, че сте се чудили:какво ли ще правя ако се разделим? И в един момент това се случва..като гръм от ясно небе. Първо изглежда нерално в продължение на няколко дни... после надеждите се връщат и разбиват, връщат и разбиват, докато не осъзнаете, че онова старо"преди" си е отишло?
Да, говоря за себе си. Нещата така се преобърнаха, че още не мога да се осъзная... правя грешка след грешка, но каква грешка е това да се бориш?
Опитвам се да се откъсна от него, но е минало прекалено малко време(може би 2-3 седмици), в което станаха толкова много неща... събирания, раздели.
Та опитвам се да продължа напред... и има моменти, в които имам достатъчно воля, но дойде ли момент на тъга усещам безсилие...Искам да чуя гласа му дори за секунди, просто за да знам, че е добре. След това съжалявам за постъпката си и пак започвам отначало... докато не минат 2-3-4 дни, след които почва адски много да ми липсва.
Въпросът ми е какво правите в тези моменти на слабост? Как продължавате напред, когато не знаете накъде да тръгнете...?
Просто съм адски объркана. Бих искала да се справя с тази ситуация... но почне ли да ми липсва ставам друг човек и забравям за достойнството си... колко глупаво...