Цитирай Първоначално написано от dimitar_ak
Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL
Ама защо говорите толкова парламентарно,зубарско,рек ламно и преувеличено все едно на живо говорите по същия начин. Наистина е преувеличено и такива работи ми изглеждат фалшиви (не казвам,че са).
Говоря за автора и за такива като него.
Не прочетох къде отговори по темата
и такива работи ми изглеждат фалшиви (не казвам,че са).
Достатъчно,за да не продължа отговора по темата си. Но хубаво:

Ето какво правя когато съм дълго време с някой и нещо ме тревожи (понеже до сега не съм се разделяла с никой)
Сдухвам се. Мисля купища глупости. Всеки път обичайното. Случва се,ако е нещо по сериозно (всъщност действително не е,но аз го превръщам с такова за мен) да си поплача на спокойствие,като абсолютно никой не бива да ме вижда и да ми виси на главата с глупави съвети,които ме объркват и дразнят. След като изясним всичко,всичко това по-горе е отишло майната си и нещата се оправят. Мразя да мрънкам на тоя и на ония какво ми е освен ако не го засяга пряко. Мразя да се оплаквам пред някой си и да обвинявам живота,да казвам колко е несправедлив и тежък и как няма любов.
Цялата емоция около всичко тва няма как да се покаже с ревливо изражение на лицето ми освен ако аз не реша.
Така че престанете да мрънкате и да сте недоволни,ценете това което имате и най-вече се оправяйте сами,щото (ето клишето...нали все пак по темата) ако сами не си помогнете няма кой друг да го направи.