За всяка една тема във форума, която на страничните наблюдатели изглежда смешна, бих казала само: пубертет. Няма да се наемам да обяснявам колко объркващ е този период в живота, хормоните бушуват, всеки се опитва да намери себе си и своето място в света, своите приоритети и цели - всеки знае това. Нормално е понякога да имаме колебания, терзания по нещо непостигнато и пр.

Признавам и че днешните деца са разглезени, не са научени да ценят всичко, което имат. Но понякога, дори да го осъзнаваш, ако си претърпял неуспех с нещо, което много искаш (например мом(и)чето, към което изпитваш нещо изпепеляващо отвътре, те е отрязало; не си получил стипендия, която много ти трябва за обучението и пр.), то е трудно да не загубиш равновесие. Затова са близките: те са там, за да ти напомнят, че ти си безценна и уникална личност, най-често те ти помагат да се справиш. (Не гледах много подробно клипчето, но май не чух пичът да споменава, че не е имал никакви близки хора около себе си.)

Затова и пишем във форума - нормално е, ако някой има проблем, другите да дават съвети и да изкажат мнение. Все пак той служи за това. Ако някой друг е влязъл поради друга причина, то поне да си запази това за себе си. Темата с (привидно) труднодостъпната любов и с терзанията около нея ще бъде повтаряна, потретяна и т.н. още -стотин пъти - неизбежно е. Това вълнува тийнейджърите (включително и мен, макар че вече съм напът да изляза от тази възрастова група) и този факт едва ли скоро ще се промени.