Уж се спогодихме някак. Вече се обажда когато звъня, намазах роза, после намазах бонбони... ок. Уж бяхме свалили картите... Обаждам му се днес следобяд, че искам да го видя, макар за 15 мин да е. Ок, обади се, уморен беше, предложих да се видим друг път - отказа. Ок, тази вечер да е. Дойде, качих се, започнахме да говорим. Попита как е при мен, както обикновено, и аз му излях каквото ме мъчеше. Казах му, че баба ми е починала, някои дребни подробности... просто се увлякох, но не мисля, че съм казала прекалено много. Както вече съм писала обикновено се разхождаме с колата, после отбива някъде, едно "хубаво" и петата в задника... Ок, ама този път се разходихме, като през цялото време аз говорих, а като попитах нещо се оказа, че май не ме е слушал, после отговаряше разсеяно и откровено си ме кастреше (отговаря ми с една дума и/или ми се сопка). Питам какво има... получавам реакция точно все едно съм му бръкнала с цяла ръка в... дупето.

-Защо не отби?
-Къде да отбия?
-Където отбиваш обикновено...
-Сега не може. (видимо раздразнен)
-Какво има? Ядосан ли си, нещо да не съм направила?
-Оххх, ако пак ме питаш ще си помисля, че нещо не е наред и, че трябва да съм ядосан, а аз не съм...
-Сигурен ли си, че всичко е наред?
-Оффф, от другия път декларации ще почна да пиша за да си сигурна във всичко.

И общо взето бързаше да си ме остави до нас и да си тръгне. Били сме говорили за 15 мин, а той бил точен човек... Като видя, че не искам да си тръгвам започна да ми говори, ама пак разсеяно, с по една дума... Стана ми неудобно и си се изнесох, явно бе, че съм нежелана. Само не знам какво му направих...