Виж сега, всеки човек има различно мнение по въпросите, всеки си има свое гледище. На едни им се нрави едно, а на други съвсем друго. Сезоните са нещо невероятно. Те се менят и внасят в душите на хората хармония, смут, тъга, щастливо настроение, радост или дори никакво настроение.
Всеки един сезон е красив сам по себе си. Аз лично, не мога да преценя кой от четирите сезона е най-хубав. Всеки един от тях е прекрасен. Пролетта е толкова разцъфнала. Обагрена в различни цветове и във въздуха се носят благуоханни аромати от различни разпукнали се дръвчета или събудили се от зимен сън- пролетни цветя. Всичко е потънало в свежест. Ледовете се топят от вече почти напеклото слънце. В последствие на това се появяват ручеи, реките стават по-пълноводни. На сушата започват да се будят от зимен сън различни чудновати животинки, които се радват на плагоприятния сезон. На територията на пролетта се завръщат прелетните птици, готови да се установят в новите си домове и да създадът поколение, което да продължат. Пролетта е прекрасен сезон.
След нея на ход е лятото. Жаркото слънце пече неумолимо и жари с огнените си лъчи повърхността на земята. Животните ходят да се разхлаждат във все още останалите близки басейни. Хората отиват на море, където въздуха е по-влажен и подухва ветрец. Лятото е така нареченият жълт сезон. Жълт, защото в това време слънчевите лъчи падат перпендикулярно на дадената област. Ах, колко приятни са летните вечери. Хем прохладни, хем топли. Можеш да си легнеш спокойно под звездното небе и да се взираш в прекрасните блещукаи звездици. Лятото е към своя край и на свой ред идва да го замести есеннта. Един пъстроцветен сезон. Тук сякаш някой художник е разсипал палитрата с многобройните си цветове. Есента е по-влажна, значително става по-студено и валежите зачестяват. Хубаво е обаче до момента преди да са окапали всички листа от дърветата. След това всичко се превръща в мрачна пустош. Прелетните птици си заминават и отритат на юг, където ще дочакат следващата пролет, зада се завърнат и да създадат своите бъдещи семейства. Късна есен става още по-студено. Бавно над природата се спуска зимата. Тя е бяла и студена. Земята е посипана от бял пух и по нея си играят мънички деца, които се замерят със снежни топки и си правят снежни човеци. Пързалят се с шейни и се забавляват неуморно. От отдавна мечките са заспали зимен сън и причакват времето да се стопли, за да се пробудят за нов живот.
Ето, всеки един сезон е прекрасен сам по себе си!