- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Душа(лично творчество)
Един бял лист-
еднА детска душа,
а за всяка лъжа-
по една черна черта,
а за всяка добрина-
изчезва линия една...
Хайде помислете,
хайде де кажете
дали душата на
едно порастнало дете
ще бъде все този бял лист
и дали няма да останат следи
от тези грозни, черни черти...
Дали всичко ще бъде както преди?
Аз не вярвам! А ти?
Детско и изтъркано е малко, но съм го писала, когато съм била на 9 или 10 (може и по-малка)
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
Ми... лапешка работа, може да се посмеете...![]()
За 8-9 годишна даже е много добро.
Човек не обича истински, ако не обича вечно.19.06.2009
![]()
Интересни разсъждения за 9-10 годишно хлапе.
Ние тогава мислехме само за криеница и за сладолед (пен от 25ст.) хаха
Ми аз всъщност имам известен проблем с факта, че като бях малка пишех (отказах се заради госпожата ми по български) и сега пиша, но много, много рядко. Обаче крия този факт от всичките си приятели. Само че все от някъде изтича информация и искат или да чета или да започна да пиша пак. Ама ме е срам да чета тея глупости пред приятелите си, а да започна да пиша пак (редовно) нз... Вие какво мислите?![]()
![]()
![]()
Въобще не личи че си била на 9, звучи много по-зряло, направо ми скри шапката,поздравления!!!Първоначално написано от desitoyoy
Радвам се, че на някои им харесва