
Първоначално написано от
desitoyoy
Един бял лист-
еднА детска душа,
а за всяка лъжа-
по една черна черта,
а за всяка добрина-
изчезва линия една...
Хайде помислете,
хайде де кажете
дали душата на
едно порастнало дете
ще бъде все този бял лист
и дали няма да останат следи
от тези грозни, черни черти...
Дали всичко ще бъде както преди?
Аз не вярвам! А ти?
Детско и изтъркано е малко, но съм го писала, когато съм била на 9 или 10 (може и по-малка)