Отговор в тема
tctctcttc
saм0 az sи znaм dali тi se ysмixwaм iлi пr0st0 se sмeq w liceт0 тii.. ^^
Габи,най-доброто есе ще си го напишеш сама.Няма нищо сложно особено в есето, просто пишеш това,което мислиш,няма как ние да знаем на пример - Кой е истинският човек за теб..В есето трябва да пишеш това,което пишеш ,а не това което другите мислят.Помъчи се сама да си го напишеш , първият път може да ти е трудно , но колкото повече пишеш ,толкова по лесно ще ти става.Успех,и не се доверявай на интернет пространството ,относно ЕСЕ-та ЛИС и т.н.
Има лесни теми. Не е толкова трудно. Ти пробва ли се въобще?
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
оффффф това е ЕСЕ бе хора, ЕСЕ...най - лесното нещо за писане... как може да сте толкова прости и да искате някой друг да ви го напише.....ейййййййй мн се нервя на такива простациииииииии
Залагате ли?! Спечелихте ли?!
Че аз умирам, а вас ви презирам!
Есе се пише лесно.Пишеш това,което мислиш,никой не може да ти го напише.
If you don't know my name, you can call me your baby ...
Life isn't about finding yourself. Life is about creating yourself.
Raindrops fall from everywhere.
Аз и другите
Всеки е сам на този свят - сам в несгодите си. Крием чувствата си от другите, за да не ги занимаваме с проблемите си, а после се оплакваме, че сме самотни. Искаш да намериш човека, който да е винаги готов да ти помогне, но...
Огледай се! Не виждаш ли онзи старец, който стои до дървото, а сълзите падат по лицето му? Няма ли да отидеш, да го попиташ дали не се нуждае от помощ? Защо ли да се занимаваш, нали на теб ти е добре! Не е така. Грешиш! Върви и му подай ръка, а той, ако иска, да я поеме. Покажи, че си загрижен, а някой ден добрината ще ти се върне стократно. Старецът продължава да рони горчиви сълзи и те гледа с милостив поглед, който сякаш ти вика: "Ела! Бъди ми приятел! Сам съм, а самотата ме плаши. Ела!"
Поглеждаш самотника из под вежди, без дори да те интересува как е. Грешката, която направи се заби като куршум в сърцето му и скъси живота му с няколко години. Вървиш си спокоен и щастлив и си мислиш, че си велик. Ако някой те запита на каква основа се гради самочувтвието ти, няма да му отговориш, защото ще узнаеш горчивата истина. Тя най-накрая е изплувала на повърхността и е отворила очите ти. Ти не си оставил нищо добро след себе си, не си помогнал на ближния си, когато е бил в беда, а благодарение на безчувствието и незаинтересуваността си, си го накарал да изгуби напълно вярата си, че ще дойде някой, който да му помогне да излезе от пропастта, в която е пропаднал.
След време си осъзнал грешката си. Спомнил си си за клетия старец, стоящ тъжен и сам, молещ за помощ и сърцето ти се къса. Казваш си: "Боже, колко лошо постъпих", но вече е късно. Времето лети и никого не пита! Започваш да се чудиш, какво ли е станало с човека, но отговорът се е изгубил някъде в простора. Самообвиняваш се, съжаляваш, упрекваш се, но смисъл няма! Вече е твърде късно!
В един мразовит зимен ден си останал сам. Студът пронизва тялото ти, а ти се молиш да дойде светлината в твоя ден. Един младеж се приближава към теб, поздравява те и ти подава палтото си. Вглежда се в тъжните ти сини очи, усмихва ти се и заминава. Точно в този момент, виждаш в това момче онова, което ти не си притежавал - добротата и уважението към останалите хора. Очите ти се пълнят със сълзи, които бавно започват да падат по бузите ти. "Е, нали ако направиш добро, с добро ще ти се отвърне" - си казваш. Но за други е важно да направиш добро, за да спиш спокойно. Тъгата те е съсипала. Затваряш очи и заспиваш, но сърцето ти е свито и те боли...
Уважението - съставна част от живота, което е необходимо, за да бъдеш щастлив с хората около себе си. Преди да се научиш да уважаваш другите, уважавай себе си!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=109007
Не давай положението, в което си, да те промени. Ти го промени! : )
Главата ти не е само эа украса бе,дарлинг.
Седни и си ги напиши сама.
Все наготово,бах мааму.
[size=7][b][u]fosse cos
Първоначално написано от justt
Аз и другите
Всеки е сам на този свят - сам в несгодите си. Крием чувствата си от другите, за да не ги занимаваме с проблемите си, а после се оплакваме, че сме самотни. Искаш да намериш човека, който да е винаги готов да ти помогне, но...
Огледай се! Не виждаш ли онзи старец, който стои до дървото, а сълзите падат по лицето му? Няма ли да отидеш, да го попиташ дали не се нуждае от помощ? Защо ли да се занимаваш, нали на теб ти е добре! Не е така. Грешиш! Върви и му подай ръка, а той, ако иска, да я поеме. Покажи, че си загрижен, а някой ден добрината ще ти се върне стократно. Старецът продължава да рони горчиви сълзи и те гледа с милостив поглед, който сякаш ти вика: "Ела! Бъди ми приятел! Сам съм, а самотата ме плаши. Ела!"
Поглеждаш самотника из под вежди, без дори да те интересува как е. Грешката, която направи се заби като куршум в сърцето му и скъси живота му с няколко години. Вървиш си спокоен и щастлив и си мислиш, че си велик. Ако някой те запита на каква основа се гради самочувтвието ти, няма да му отговориш, защото ще узнаеш горчивата истина. Тя най-накрая е изплувала на повърхността и е отворила очите ти. Ти не си оставил нищо добро след себе си, не си помогнал на ближния си, когато е бил в беда, а благодарение на безчувствието и незаинтересуваността си, си го накарал да изгуби напълно вярата си, че ще дойде някой, който да му помогне да излезе от пропастта, в която е пропаднал.
След време си осъзнал грешката си. Спомнил си си за клетия старец, стоящ тъжен и сам, молещ за помощ и сърцето ти се къса. Казваш си: "Боже, колко лошо постъпих", но вече е късно. Времето лети и никого не пита! Започваш да се чудиш, какво ли е станало с човека, но отговорът се е изгубил някъде в простора. Самообвиняваш се, съжаляваш, упрекваш се, но смисъл няма! Вече е твърде късно!
В един мразовит зимен ден си останал сам. Студът пронизва тялото ти, а ти се молиш да дойде светлината в твоя ден. Един младеж се приближава към теб, поздравява те и ти подава палтото си. Вглежда се в тъжните ти сини очи, усмихва ти се и заминава. Точно в този момент, виждаш в това момче онова, което ти не си притежавал - добротата и уважението към останалите хора. Очите ти се пълнят със сълзи, които бавно започват да падат по бузите ти. "Е, нали ако направиш добро, с добро ще ти се отвърне" - си казваш. Но за други е важно да направиш добро, за да спиш спокойно. Тъгата те е съсипала. Затваряш очи и заспиваш, но сърцето ти е свито и те боли...
Уважението - съставна част от живота, което е необходимо, за да бъдеш щастлив с хората около себе си. Преди да се научиш да уважаваш другите, уважавай себе си!
Значииии не сам парче от поезията обаче тва найстина ама найстина ми хареса
И относно темата :бе кво толко питал човека за едно есе вий бива на брат/систра да не помогните...е знам, че не е много лесна работа ама пък, като гледам кви "философи" има из форума мисля, че няма да е проблем ако седните за 1час и го напишите...
"Е, нали ако направиш добро, с добро ще ти се отвърне"
хорааа .. моля ви помогнеге.. спешно ми трябва есе по биология на тема : Могат ли влечугите да бъдат домашни любимци? .. моля ви до довечера към 21.30 най-късно до 22.00 ми трябва ..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
