Хора.....адски много харесвам едно момче,мисля че и той ме харесва /поне така ми се струва/,от едно даскало сме,една смяна,на един акъл ии сме на едни години.По принцип се сваляхме още от миналата година,но после нещо се бяхме позабравили :Д тая година обаче преди 1 месец тпй пак ме потърси и така отново пламна онова,което имах към него преди.Пишехме си,зарибявахме се,дори излязохме и така нататък само чев той е много тънкообиден и все за нещо се цупешееее...ето на преди ч седмица се разсърди /много сериозно/ и оттогава като се видим в даскало не се поздравяваме,а само се гледаме някак..странно :Д аз ходя все в неговия сектор,той отвреме навреме ходи в моя,дразним се един друг но нищо - той е инат аз също и двамата сме горделиви и никой не смее да потърси другия....
да но аз не мог аповече така искам да го потърся,но съм прекалено горда пък и имам чувството че ако го потърся той ще се направи на важен и пак нищо няма да стане..кво да правя

П.П лапешки истории са знам,ноо сме на по 17