За любовта,нараняването и още нещо...

[let_me_be]

всяко начало има край,всяка връзка все някога приключва.Привързвайки се към човека,с когото сме,ние го допускаме много близо до себе си,по този начин ставаме уязвими и така този човек ,волно или неволно, ни наранява.Твърде болезнено или не,то е нараняване,както раните от падане оставят белези,така и наранените чувства оставят спомени....След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?

[Hilary_]

всяко начало има край,всяка връзка все някога приключва.Привързвайки се към човека,с когото сме,ние го допускаме много близо до себе си,по този начин ставаме уязвими и така този човек ,волно или неволно, ни наранява.Твърде болезнено или не,то е нараняване,както раните от падане оставят белези,така и наранените чувства оставят спомени....След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?

според мен да .. аз съм доказателство за това ..

И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?
Ами не знам за това колко е силна, но тя е първа, защото всичко е нещо ново и неизпитано с нея .. а след това всичко просто се повтаря ..

[Maliby]

Много хубава тема : )
Много правилно се изказа, всяка една връзка, всяка една раздяла оставя своят отпечатък вътре в нас, защото people always leave..
Това е неизбежно, за жалост -единственият вариант е просто да не допускаме никого до себе си, което за мен е не по-малко ужасно.
И да.. претръпваме.. нараняват те веднъж, гърчиш се от болка, нараняват те втори път - питаш се защо все на теб, отново си наранен, нараняват те трети път и вече започваш да не се учудваш.. и след н-тия път претръпваш, приемаш го по-лесно, което не означава, че пак не оставя рана в теб, просто си се научил как да преодоляваш и забравяш възможно най-успешно проблема и раздялата.
На мнение съм, че наистина първата любов е най-вълшебна, най-силна, но не и единствена - поне при мен така беше. Всяка една връзка може да те промени, да ти предложи нещо ново, да те накара да правиш компромиси със себе си.. така че да, връзките са сложно нещо..

[NamelessRomantic]

Съгласен с горното мнение...първата връзка е най-хубава,стига да се получи.Само тогава човек е истински щастлив,защото осъзнава че най-накрая има това,което го прави цял...И да,нормално е да се отдалечим от някой когато всичко приключи,т.е. когато бъдем зарязани - еми да си давам цялото време,внимание,любов и така нататък и така нататък,прошки,компромиси и накрая... к*р с извинение.

Шанс.Alice in Chains,Nirvana и няколко чаши бира и всичко се оправя...
до утре.

[FromAutumToAshes]

Прав си авторе.. Изпитвам го на гърба си за жалост

[ShtrudeL]

След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?

Не по ягодите. Трябва да си доста глупаво мекотело (харесва ми как звучи ^^),за да оставиш на един човек да те стъпче до такава степен,че да се откажеш от всички други. И дори да се оставиш,трябва да си много слабохарактерен,че да не искаш (защото можеш) да продължиш напред.

И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?

Не знам дали тя е най-силна. Но не само тя може да те промени. Могат да те променят хиляди неща.

П.П Защо толкова много преувеличаваш. Говориш като по сценарии на тъп любовен филм. Оо ЕХО,ТОВА Е РЕАЛНОСТТА.

[SoAfraid]

Според мен първата връзка е най-силна защото преди да я започнем правим нещо за пръв път, постигаме трудно желаното момиче/момче, влагаме много усилия и когато се получи и започнем една развиваща се връзка, чувството е божествено. Привързваме се все повече към момичето или момчето и остават наистина незабравими и трудно преодолими моменти в живота си. Затова първия път е най-сладък защото колкото по трудно постигнем нещо толкова по голямо е удоволствието от него. Но както се казва след автобус и момиче/момче не се бяга, винаги идва следващ.

[NamelessRomantic]

След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?

Не по ягодите. Трябва да си доста глупаво мекотело (харесва ми как звучи ^^),за да оставиш на един човек да те стъпче до такава степен,че да се откажеш от всички други. И дори да се оставиш,трябва да си много слабохарактерен,че да не искаш (защото можеш) да продължиш напред.

И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?

Не знам дали тя е най-силна. Но не само тя може да те промени. Могат да те променят хиляди неща.

П.П Защо толкова много преувеличаваш. Говориш като по сценарии на тъп любовен филм. Оо ЕХО,ТОВА Е РЕАЛНОСТТА.

Напротив.Това е ТВОЯТА реалност.Нещата за които говориш са крайно индивидуално.За теб слабохарактерност,за мен отдаденост.За мен е най-силна,за теб не.Face it.

[PurpleDream]

След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?

- ами да и това е гадно
- не мисля, че 1та истинска любов е най- силната, може да ти е 3та любов, но ако наистина е ИСТИНСКА, то тя е силна и може да те промени

[ShtrudeL]

След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?

Не по ягодите. Трябва да си доста глупаво мекотело (харесва ми как звучи ^^),за да оставиш на един човек да те стъпче до такава степен,че да се откажеш от всички други. И дори да се оставиш,трябва да си много слабохарактерен,че да не искаш (защото можеш) да продължиш напред.

И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?

Не знам дали тя е най-силна. Но не само тя може да те промени. Могат да те променят хиляди неща.

П.П Защо толкова много преувеличаваш. Говориш като по сценарии на тъп любовен филм. Оо ЕХО,ТОВА Е РЕАЛНОСТТА.

Напротив.Това е ТВОЯТА реалност.Нещата за които говориш са крайно индивидуално.За теб слабохарактерност,за мен отдаденост.За мен е най-силна,за теб не.Face it.

Къде съм казала,че не е най-силна? И да,индивидуално е. Ама наистина слабохарактерните са жалки. Глупаво е да се оставиш на някой да те тъпче и след това да мрънкаш.

"Този , който пълзи ,не бива да се сърди , когато го стъпчат."

[Kukumqvka]

Много ясно,че накрая някой трябва да е наренен,то ако не се прибържеш към човека,каква връзка ще е? И не не мисля,че първата любов е най-силна-напротив.Смятам,че тя е най-слаба,защото все още не познаваме истинската любов ..и много работи могат да те променят.

[beautifulstrangerfan]

всяко начало има край,всяка връзка все някога приключва.Привързвайки се към човека,с когото сме,ние го допускаме много близо до себе си,по този начин ставаме уязвими и така този човек ,волно или неволно, ни наранява.Твърде болезнено или не,то е нараняване,както раните от падане оставят белези,така и наранените чувства оставят спомени....След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?

Поредната хубава тема, която ShtrudeL се опитва да съсипе с безмислените си, заядливи, и до болка втръснали на всички коментари ..

По темата - първата любов рядко е най-силна и това е напълно логично. Всяка следваща връзка ни носи опит, ние се опитваме да се учим от грешките си и сe влюбваме в по-подходящи за нас хора, към които разбираемо изпитваме и по-силни чувства.

Най-силна в този смисъл трябва да е последната любов, тъй като не успява да приключи преди идването на смъртта .. хаха, зловещо ;]

[sun4e]

Всичко е много вярно и неизбежно...Много пъти съм си мислила за привързаността и за това,че после наистина ужасно много страдаш,но нима е по-добре да си студен като камък?Да не изпиташ СВОИТЕ чувства никога?Да не си щастлив заради това ,което си?Заради това,че обичаш?Истински!И да знаеш,че го показваш...Да,наистина това съпровожда и много сълзи,но мисля,че си заслужава заради хубавите мигове....

[Shia]

...


Ако си със силна воля,ще го преодолееш,каквото и да е.
Ще си кажеш "Беше хубаво,но свърши,но аз пак ще бъда щастлив"

Ще си отрежеш ти живота,защото боляло,за да не боли ще се веселиш.Като си със слаба психика си се гърчи,поне не да е публично.

[LadyDi]

всяко начало има край,всяка връзка все някога приключва.Привързвайки се към човека,с когото сме,ние го допускаме много близо до себе си,по този начин ставаме уязвими и така този човек ,волно или неволно, ни наранява.Твърде болезнено или не,то е нараняване,както раните от падане оставят белези,така и наранените чувства оставят спомени....След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?

Поредната хубава тема, която ShtrudeL се опитва да съсипе с безмислените си, заядливи, и до болка втръснали на всички коментари ..

По темата - първата любов рядко е най-силна и това е напълно логично. Всяка следваща връзка ни носи опит, ние се опитваме да се учим от грешките си и сe влюбваме в по-подходящи за нас хора, към които разбираемо изпитваме и по-силни чувства.

Най-силна в този смисъл трябва да е последната любов, тъй като не успява да приключи преди идването на смъртта .. хаха, зловещо ;]

Не на всички са ни втръснали коментарите на ShtrudeL. Говори за себе си.

По темата: Въобще не съм съгласна. Те хората са казали: "Ако някой те нарани веднъж - това е негова грешка. Ако те нарани втори път - грешката е твоя". Ако наистина си толкова слаб, че да позволяваш да те нараняват постоянно - замисли се дали повредата не е в твоя телевизор.
Колкото до това дали първата любов е най-силна - според мен не е. Тя си е първа, в повечето случаи детинска, наивна.
Най-силната любов може да е втората, третата, последната. Онази, която да те накара да извършиш невъзможни неща. Критерии има много.

[lubomirky]

За мен пък коментарите на ShtrudeL бяха много правилни. Напоследък вашите коментари са жалки и тъпи, а нейните описват реалността

[iashxui]

всяко начало има край,всяка връзка все някога приключва.Привързвайки се към човека,с когото сме,ние го допускаме много близо до себе си,по този начин ставаме уязвими и така този човек ,волно или неволно, ни наранява.Твърде болезнено или не,то е нараняване,както раните от падане оставят белези,така и наранените чувства оставят спомени....След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?

По темата - първата любов рядко е най-силна и това е напълно логично. Всяка следваща връзка ни носи опит, ние се опитваме да се учим от грешките си и сe влюбваме в по-подходящи за нас хора, към които разбираемо изпитваме и по-силни чувства.

Най-силна в този смисъл трябва да е последната любов, тъй като не успява да приключи преди идването на смъртта .. хаха, зловещо ;]

[ShtrudeL]

Поредната хубава тема, която ShtrudeL се опитва да съсипе с безмислените си, заядливи, и до болка втръснали на всички коментари

Да! Точно така!