всяко начало има край,всяка връзка все някога приключва.Привързвайки се към човека,с когото сме,ние го допускаме много близо до себе си,по този начин ставаме уязвими и така този човек ,волно или неволно, ни наранява.Твърде болезнено или не,то е нараняване,както раните от падане оставят белези,така и наранените чувства оставят спомени....След всичко това не претръпваме ли,не ставаме ли "отдолечени" от хората,който искат да ни помогнат?И друго....само първата истинска любов ли е толкова силна,само тя ли може да ни промени?