Не знам,защо точно пиша тази тема .. мисля,че ще ми олекне.

Напоследък се чуствам странно и някак си самотно..май малкото ми
ИСТИНСКИ приятели взеха да не ми стигат,трябва ми нещо ново,но как
да го получа като съм толкова дистанцирана? Да,знам .. че ако аз не си
помогна никой не може.Може би съм прекланено наранява и вече ме е страх.И аз не знам .. но съм убедена,че съм много променена.Връстниците
ми,ме мислят за някаква ограничена и не се опитват дори да ме опознаят.
Не искам да е така,защото знам,че под всичко се крие едно хубаво истинско '' АЗ '' ,но кой да го открие и обикне .. много взе да ми тежи на
душата.Мисля,че и за това не ходих на у-ще,сякаш исках да остана сама със себе си и да се убедя,че трябва да се ''разгърна'' пред другите..
Ама някак си не се получава.Търся внимание,не го намирам.Търся хубави емоции,намирам ги .. НО ги избягвам (странно).Искам,наистина много искам да намеря себе си и да вляза в пътя,гадно е да не знаеш точно кой си и точно какво чувстваш и искаш.

П.С:Ако ще ми казвате,колко съм зле... не се хабете