Цитирай Първоначално написано от machoka
Какво толкова трудно има в заговарянето, не мога да ви разбера. И аз съм БИЛ ( ) в пубертета все пак, и не ми е било 'трудно' да си отворя устата.. отиваш при него и казваш 'може ли да се запознаем, защото учим все пак в едно даскало и се разминаваме редовно по коридорите'... това е.. не е като да му решиш задачите по математика, по-лесно е.
Не очаквах да срещна такъв пост в темата.

Първата мисъл в главата ми, след като прочетох темата, бе да ти кажа, че и аз като теб 8ми клас бях в ново даскало и си харесах един десетокласник и един слънчев ден отидох при него с думите "Здравей. От доста време те засичам наоколо и реших да дойда да се запознаем. Аз съм едо-си-коя-си (следва нахално протягане на ръката за здрависване,което той няма как да избегне). Как си? -дрън-дрън-дрън- чао, че имам час" и следващите години само Здравей,здрасти,как си,кафенце чат-пат (с общи познати от училище), след време пораснахме, започнахме да се виждаме по барове, дискотеки, заведения и до там..