Не е хубаво когато заради грдостта съсипваш щастието си.. Не е хубаво когато си опропастил всичко и си наранил човека, който обичаш без да съзнаваш какви ще са последиците и колко ще ти липсва и колко ще съжаляваш за цялата глупост която си направила.. Единственото момче, което наистина ме е заслужавало и ме е обичало, а аз постъпих по най-глупавия начин.. като го имах не го ценях.. Сега нямам смелост и доблест да го погледна в очите, а да не говорим да му пиша или да го заговоря.. Ще е някак си низко от моя страна и не ми се вярва, че той ще ми отвърне със същото.. след толкова много време аз продължавам да се сещам за него.. от малките неща, които ми напомнят за времето когато съм била истински щастлива.. но си спомням с усмивка за него. И се мразя до мозъка на костите, че като го видя някаде го отминавам с гордо изправена глава.. все едно не ми пука.. все едно е един от многото, които съм зарязала..
Най-странното е че предпочитам да изглежда че не ме интересува.. защото знам че и той го прави.. Хората казват, че някой ден най- случайно ще се съберем отново.. че съдбата няма да позволи да сме разделени.. Никога не съм вярвала в съдбата.. Не, не съм тъжна! Когато си мисля за него съм щастлива