Още с домашните се сдърпваш сутрин и после изскачан навън вече възпален като лаеш нещо нечленоразделно срещу всички.

После изпъква контрольора в автобус,който си чакал поне 45 минути.
Следва работа/лекции(ядове - малко или много;говориш по 14 телефона едновременно) или всеки каквото си прави,обикаляне из гадната,прашасала София...и когато най-накрая седнеш с кеф в парка с една биричка започват един по един /с интервал от около 5 минути/ да разцъфват разни дето те питат "ама тая бутилка твоя ли е? ама ще ти трябва ли? ама защо ще ти трябва? а тая пълната ако после няма да ти трябва горе-долу след колко време да мина да си я взема? (следват обяснения какво ще прави и къде ще ходи докато дойде пак),след това пита всички други на пейката дали ще им трябват техните бутилки и накрая ти иска 2 цигари,да не е назад.

И точно когато всичко се поуспокои, и хората понамалеят, и ти просветва пред очите отнякъде се довличат банда пияни последователи на Мишо Шамара с яките им малолетни И пияни мацки,които трошат бутилки налево и надесно.И крещят,а в най-лошия случай се сбиват като едва не въвличат и теб - нищо не подозиращия - в махленската си разпра и циганските си истории! ...

Колко важно е спокойствието,а колко рядко може да присъства наистина в нашето ежедневие..