О,започнал си да пишеш "ч" - та! Това е доста по-приятно.


И аз имах възможност да замина преди години за Франция,но не го направих.Врътката не е да не се ходи никъде,а да не се втълпява на децата от малки,че тук нямат реализация,защото това не е съвсем истина.Почти всеки,който се старае достатъчно - успява.Както казваше един приятел - ако си умен можеш да направиш всичко.Аз си спомням какви скандали от по няколко часа съм имала с нашите за това,че не искам да замина за Франция ... баща ми даже ме заплашваше,че "някой ден съм нямала да имам дори стотинки за хляб". Сега като гледам какво е положението все повече се отчайвам.Има и хубави неща,но на фона на безумията са прекалено малко."За" живота в България съм,но ако нямам друг избор бих заминала(искам да кажа наистина да нямам избор,а не при първата трудност или нещо,което не ми харесва да се изнасям).

Имахме такава тема по реторика "За или против емиграцията".Разделени сме на две групи от по трима и всеки има право да говори по пет минути.След това някой от отсрещния отбор му отговаря за същото време и така.Когато трябва да изложиш вижданията си достатъчно убедително в пет минути и когато ти се налага наистина да СЛУШАШ какво ти казва другия е съвсем различно ... Тази тема има много страни,гледни точки.Не можем да заклеймяваме всеки един напуснал България като предател.Просто всеки си има свой живот - не можем да знаем какво е принудило и хората около нас.И дали изобщо са били принудени.Играе роля и факторът,че все пак ние сме граждани на света.Всеки има правото да пътува,да опознава нови места,сам да избере нещата,от които ще бъде заобиколен или с които иска да се сблъска,запознае...