
Първоначално написано от
ShtrudeL
Казах ти защо е така.
Имала съм момент,който е достатъчно запомнящ се и който никога не се забравя. Доста трагичен при това. Ужасно помнещ се. А аз помня по много и всичко. Но не съм изпаднала в позиция,че да споделям нещастни работи,(които са проява на слабост) на някой.
Най-много да се подиграя на "нещастието" на другите на моята възраст,понеже знам,че проблемите им са нищожни,а с оплакващите трябва да се държиш грубо.Толкова грубо,че да се ядосат от думите ти,да се осъзнаят и да си живеят живота както трябва.