попринцип през пубертета се изгражда характерът на човека, даже по от раничко
и аз преди се чувствах така, то нещо като депресия..
всичко е на психическа основа, просто трябва да си зададеш въпроса ''Какъв точно е моят проблем?'' и да си отговориш, реално погледнато
ти сам каза, че имаш приятели, на които можеш да разчиташ, е, от това по-хубаво, здраве му кажи*
не ми хареса, че каза, че тези приятели са твърде малко, тъпо от твоя страна, това показва, че не размишляваш много правилно (меко казано). Трябва да знаеш, че няма значение колко са, и един да е, важното е да е истински . Второ, ти също каза, че си имал възможност да имаш приятелка, но не си искал...когато не се получи веднъж, не е нужно да спираш да живееш. Намери си едно момиче, но не й гледай недостатъците. Повярвай ми, знам какво е да чувстваш, че нищо в тоя (както ти го нарече) жевотец...мизерен..няма смисъл. Рано или късно този гаден период ще отмине и ще осъзнаеш, че всяко малко нещо си има своя чар и може да те направи поне малко щастлив . Другото, за родителите ти, ето..разбираш се с тях..не търси проблем в нищото. Знаеш ли колко хора си мечтаят за това. Сега ще кажеш, че незнаят нищо за теб, че ги има като непознати, но тук вече само ти можеш да си помогнеш. Ако можеш, промени това, че не допускаш никой до себе си, защото от там идва целият проблем, хората вярно, че са изроди...но има и такива които не искат да ти навредят и могат да те накарат да се чувстваш наистина добре. Бъди по-самоуверен и се замисли над всичко това което си написал, имаш доста неща (колкото и тъпо да ти звучи сега), само трябва да ги оцениш и да им се радваш
П.П. помисли поне малко, доста време го писах успех