Имам чувството, че всичко около мен се срутва и пропада и не мога да го спра .. Начи нашите са разведени от 5 години .. Тази година се случиха супер много нови неща (поне за мен) .. Преместих се в ново училище, мама роди (не от тате) и се запознах с много нови хора и нз .. явно мозъка ми се е претоварил
, но мисля, че се депресирам .. а и на тея около мене винаги аз съм им виновна.. постоянно ми мрънкат.. омръзна ми .. нз какво да направя, но не искам да се чувствам така.. при всяко лошо нещо, което се случи-плача (независимо малко или голямо е) ..
Винаги се цели в Луната.. И да не я оцелиш, поне ще си сред звездите
Нормално е през пубертета да изпадаш в такива състояния.
и какво?![]()
Недей да си мислиш, че само с теб е така. Всички на твоята възраст го изживяват по свой начин и рано или късно минават по тоя път. Скоро ще осъзнаеш, че няма причина да си депресирана. Гледай си напред, слагай розовите очила и всичко ще е наред.![]()
fluffka1
Да ти го туря в устеките бе !
Не виждаш ли че на момичето и е трудно!Ти и пишеш "и кво" !
Иначе това е пубертета!
Всичко ще се нареди !
Мерси[*]
Винаги се цели в Луната.. И да не я оцелиш, поне ще си сред звездите