Здравейте, миналата година на 17 октомври за 1-ви път се видях с моето момиче. Излязохме, с цел тя да ми помогне да сваля братовчедка и, а аз се влюбих в нея. Признах и го и на 18-ти вече бяхме заедно. Тя е от едно село близко до нашият град, а на 18-ти аз отидох там и то бяха едни разходки, абе страшно чувство. Тя не беше като днешните момичета, с нея можех да правя всички най-обикновенни неща, а и изпитах всички най-яки чувства, които включва любовта. Е, мина 1 месец и на 17 ноември аз нещо се бях ядосал, а тя разлигавила, овиках я, доста я обидих без да се замисля за абсолютно нищо и тя взе, че ми каза така ли ще приключим, а аз не мислех да късаме, но в гнева си го изрекох и си тръгнах След това нашите си дойдеха от Испания и купони и прочие, въобще не мислех за нея, а след това Коледа, нова година и така. Дойде януари месец обаче и аз осъзнах какво съм загубил, и то за абсолютно нищо. Опитах всичко, което знам и мога, а вярвайте ми то не е малко, защото винаги съм знаел как да се държа мило с едно момиче. Любовни писма, цветя, бонбони във формата на сърце такива извинения със сълзи съм и давал, а тя не иска и не иска да прости, също и на колене я молех да се върне при мен и и казах обичам те, а тя се разплака каза, че ще помисли и на другия ден ми каза, че не може да ми прости и да ми даде 2-ри шанс. Променила се и не е същото момиче. На 17 октомври тая година обиколих всички места, на който ходихме преди 1 година.. , а на 18 отидох във селото. Писах и смс, че съм пред тях и съм дошъл да си припомня какво беше едно време и да направя разходка по уличките, а и казах да не излиза, защото знаех, че е болничка и и пожелах приятен ден. Поседях 1 час на пейката пред тях, след това тръгнах на разходка, за жалост не бях забравил пътя и намерих абсолютно всички наши специални места, улиците по-който сме вървели ръка за ръка, полянката на която седяхме тогава и там ни беше първата целувка, писах и смс, че съм точно там, разбира се тя не ми отговоря на съобщенията и никога не го е правила, откакто се разделихме и после какъв рев, хора идея си нямате.. Не зная какво да правя с живота си, т.е провалих се тотално вече. Зная, че по-принцип целият ми живот е пред мен , но дори ако единственият начин да я усещам е болката, то тогава съм готов да страдам цял живот.. Толкова я обичам... тя ми е всичко, хора.. Ще говорите, че съм някакъв тийн, който не знае какво е любов и прочие, вярвайте ми изпитал съм го, не ви пиша, за да очаквам да ми помогнетe, защото само чудо може да я върне при мен, а пиша, колкото да се оплача на някой, защото няма на кого..
Преди няколко дни видях тема за "недоизживяната любов" , е моята е същата..
Благодаря на тези, които приемат темата ми на сериозно..