25 I.C.

[ScionOfStorm]

25 I.C.

„Слушай ме,
този път сенките се приближават
и раздраните лица разкриват душите си.
Светът никога не е бил толкова кух досега.”

Изранени нозе
по улиците от дъжд
насред всяко око – лице
жена от коренна кал
от плът безцветна – мъж.

Разярени.
С меч до топор
и млечнобели очи
сякаш демоничен събор
зар от среднощни игри.

Убийствоубийствоубийци!
и шепотът вече пищи
в огън родени
в сребро неусмирени
под нозете им буря трещи
под нозете им земята пищи.

Аз видях първо Адама
после Ева Преродената пак
в кръв окъпана и отрова
/без свян в плътта и без срама/
и не Бог, не той майка бе
а пулсиращият в нощта мрак.

И когато младенеца пробиха
/със стръв присъщо човешка/
замлъкнаха всички поети
Вселената се обърна зловещо
и в блясък отчаян пометна.

Слушай ме,
сенките в нас и тук живеят.
Под покритието на млечнобели очи.
Тъй както плевелите виреят
тъй нам незнаен демон роди.

[Jumbie483]

Много ми хареса.
Страшно добри неща пишеш

[LadyDi]

Това определено е по-ритмично

[jghgh]

Напоследък всякак съм те заебала, много куцо, нали?
Сега реших да цъкна и..останах очарована.
Много, ама много евала.

Работата много ми напомня за 'гадното човешко племе', 'жестокое сред бурени да бъдеш цвете', за сребролюбците, грешността и сбърканите човешки ценности..или липсата им.
Това не просто звучи дарк. То всъщност няма такава идея. Едва ли си го писал с цел да звучи дарк.. но си звучи, улавя се една такава.. тъмна, гадна идея. Просто самото нещо, за което пишеш си е гадно и гнусно.
Страхотно стихотворение, ей.
Мисля че го схващам изцяло!
(Е, не е изключено да съм сложила някои неща в мой си коловоз)

Пиши ми, приятелю, в скайп. Поне да ми обясниш заглавието. Или тука.

[meche95]

ама хораа мюне си пишете текстовете така щот ще земе някой да ви ги докопа ии после докажете че вие сте ги писали