Колко струва добрината? 6 стотинки може би?

http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=142025

Случката се случи вчера вечерта....

Прибирайки се от училище в осем часа вечерта /в 19.30 им свършва последния час/ племенникът ми чака на спирката да му дойде тролея. Живеят в краен квартал на Варна, а той учи на центъра. Тролеят идва и детето стиснало в ръката си левче на стотинки тръгва да се качва, като при качването 10 ст. изпадат от ръката му. Минава контролата, той подава 90 ст. и обяснява, че е изгубил десете стотинки, при което бива засипан от викове, упреци, заплахи... Пътуващите станали свидетели на грозната сцена предлагат да му доплатят въпросната „крупна сума”, но контрольорката отказва парите и сваля племенника ми от тролея в осем часа вечерта без да се интересува знае ли детето къде изобщо се намира и как ще се прибере по това време. Плачейки той се обажда на майка си, че не знае къде е, до него имало блок, но то... блокове има в целия град. Брат ми тръгва да го търси по спирките и го намира разбира се, успокоява го и му обяснява, че това ще го направи по-силен, ще го научи да си пази по-добре паричките и ред други поуки които трябва да си извади от случката.

Съгласна съм с правилата, но има и други човешки правила, от които първо трябва да се води всеки. Ами ако детето нямаше телефон или му беше паднала батерията?
Възмутена съм, тъжна, объркана, бясна…, не само защото това е малкият ми племенник, а защото на първо място той е ДЕТЕ. Родителите му не могат всеки път да го прибират от училище, затова той идва вкъщи или се прибира самичък, което се случва сравнително рядко, но да - случва се.

От телевизионният екран ни заливат гръмки апели „ Да спасим детето”, „Да помогнем на…” дрън-дрън. Че ние за десет стотинки проблем правим пък камо ли да си помагаме за нещо по-мащабно…Думата ,човек не подхожда на всеки ,може би трябва да измислим за такива хора някаква друга думичка.., която ще им пасва повече….. Защо когато се усмихнеш или поздравиш някого, неминуемо ти задава въпроса „ Познаваме ли се от някъде”, а когато някой те гледа на криво не се замисляме дали се познаваме…
Няма да задавам баналния въпрос как да възпитаме децата си в добрина, след като ставаме свидетели на какви ли не неща...
Но пък има ли начин думи като 'човещина', 'добрина', 'състрадание' и т.н да нямат чак толкова химерично звучене...