Направих най-голямата грешка в живота си...

[desitoyoy]

Толкова много сгреших... Загубих човека, който толкова много ме обичаше, който даваше всичко за мен. Този, който винаги знаеше всичко, без да съм му казвала. Винаги се интересуваше как съм, дали съм щастлива. Загубих единствения човек, на който му пукаше за мен. Той винаги вярваше в мен, дори когато аз самата се съмнявах. Не го правеше, защото съм супер красива или забавна, а просто защото съм аз и защото ме обичаше такава, каквато съм. Никога не ме карал да се променям или да застана срещу принципите си. Той толкова много ме обичаше, а аз го загубих заради собствената си гордост, проблеми и егоизъм. Усещах, че го губя, че се отдалечава от мен. Вече беше твърде късно. Един ден му се обадих и го попитах защо се държи с мен така, а той каза, че му е писнало да го обвинявам за своите грешки и да му се оплаквам за проблемите, които имам. Аз знаех, че не му показвам достатъчно колко държа на него и затова му го казвах постоянно. Просто той нямаше нужда от мен, но аз имах от него. Разбирам го, разбирам защо вече не иска да има нищо общо с мен, аз самата трудно се търпя вече. И въпреки всичко едва ли някога ще има момиче, което да го цени, обича и уважава повече от мен.



Сигурно съжалявате, че сте си загибили времето да ми четете историята и си мислите, че това е поредната сапунена историйка, но не е така. Аз наистина много го обичам. Ако искате можете да ме упрекнете за собствената ми глупост и его. Ако искате можете да се посмеете на мой гръб. Ако искате ми дайте съвет какво да правя или как да го преодолея. Няма да обвиня никой за мнението му...

[Kukumqvka]

Всяко зло за добро.Обаче според мен леко драматизираш,не е дошъл края на света.Все пак още си малка,много любов те чака.И се съмнявам,че никоя друга не може да го обича като теб,толкова 'силно'.Щом си го загубила,значи не е трябвало да го имаш и не си го ценнила толкова много,колкото казваш .. щото си поствавила собсвеното си его на първо място.Мисля си,че ако човек наистина обича,Би направил някой друг компромис в минус на собствената си гордост.Може и да греша

[ponpon4eto]

Твоята история е доста интересна и доста тъжна и честно казано много малко хора ще те разберат и ще разберат какво е да загубиш човека които най-много те е обичал и те е разбирал и те е подкрепял но опитаи се да си го върнеш а не да стоиш с кръстени ръце такива хора не бива да позволяваме да ни напуснат Така,че че моя съвет е да поговориш с него и да му се извиниш а до това дали ще го забравиш честно казано такива хора не се забравят успех

[w0sh]

Чак пък в живота.

[fenastz]

Толкова много сгреших... Загубих човека, който толкова много ме обичаше, който даваше всичко за мен. Този, който винаги знаеше всичко, без да съм му казвала. Винаги се интересуваше как съм, дали съм щастлива. Загубих единствения човек, на който му пукаше за мен. Той винаги вярваше в мен, дори когато аз самата се съмнявах. Не го правеше, защото съм супер красива или забавна, а просто защото съм аз и защото ме обичаше такава, каквато съм. Никога не ме карал да се променям или да застана срещу принципите си. Той толкова много ме обичаше, а аз го загубих заради собствената си гордост, проблеми и егоизъм. Усещах, че го губя, че се отдалечава от мен. Вече беше твърде късно. Един ден му се обадих и го попитах защо се държи с мен така, а той каза, че му е писнало да го обвинявам за своите грешки и да му се оплаквам за проблемите, които имам. Аз знаех, че не му показвам достатъчно колко държа на него и затова му го казвах постоянно. Просто той нямаше нужда от мен, но аз имах от него. Разбирам го, разбирам защо вече не иска да има нищо общо с мен, аз самата трудно се търпя вече. И въпреки всичко едва ли някога ще има момиче, което да го цени, обича и уважава повече от мен.



Сигурно съжалявате, че сте си загибили времето да ми четете историята и си мислите, че това е поредната сапунена историйка, но не е така. Аз наистина много го обичам. Ако искате можете да ме упрекнете за собствената ми глупост и его. Ако искате можете да се посмеете на мой гръб. Ако искате ми дайте съвет какво да правя или как да го преодолея. Няма да обвиня никой за мнението му...

It's your fault. Die now.

[PsychologicalDisorder]

супер.

[ponpon4eto]

ами да в живота защото тези хора ни помагат трудно ще намериш такива хора

[PurpleDream]

еми много гадно, поне знаеш, че сама си си виновна

[haritov]

ще се съберете!

[lubomirky]

Толкова много сгреших... Загубих човека, който толкова много ме обичаше, който даваше всичко за мен. Този, който винаги знаеше всичко, без да съм му казвала. Винаги се интересуваше как съм, дали съм щастлива. Загубих единствения човек, на който му пукаше за мен. Той винаги вярваше в мен, дори когато аз самата се съмнявах. Не го правеше, защото съм супер красива или забавна, а просто защото съм аз и защото ме обичаше такава, каквато съм. Никога не ме карал да се променям или да застана срещу принципите си. Той толкова много ме обичаше, а аз го загубих заради собствената си гордост, проблеми и егоизъм. Усещах, че го губя, че се отдалечава от мен. Вече беше твърде късно. Един ден му се обадих и го попитах защо се държи с мен така, а той каза, че му е писнало да го обвинявам за своите грешки и да му се оплаквам за проблемите, които имам. Аз знаех, че не му показвам достатъчно колко държа на него и затова му го казвах постоянно. Просто той нямаше нужда от мен, но аз имах от него. Разбирам го, разбирам защо вече не иска да има нищо общо с мен, аз самата трудно се търпя вече. И въпреки всичко едва ли някога ще има момиче, което да го цени, обича и уважава повече от мен.



Сигурно съжалявате, че сте си загибили времето да ми четете историята и си мислите, че това е поредната сапунена историйка, но не е така. Аз наистина много го обичам. Ако искате можете да ме упрекнете за собствената ми глупост и его. Ако искате можете да се посмеете на мой гръб. Ако искате ми дайте съвет какво да правя или как да го преодолея. Няма да обвиня никой за мнението му...

It's your fault. Die now.

Дам, ти си виновна.. Дори и да му се извиниш, се съмнявам да сте както преди. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но вече си го изгубила завинаги. Няма смисъл да се опитваш да оправиш нещата, защото след време пак ще направиш някоя глупост и всеки път той ще е наранения.

[Dizziness]

Мадам... стига с този песимизъм! Ти го ОБИЧАШ, right?! Всеки се БОРИ за ЛЮБОВТА си. Не се отказвай, щом обичаш момчето, направи така, че той да повярва в теб, помоли го за последен шанс, накарай го да повярва, че си се променила заради него. Направи промяна във външния си вид, наскоро дадох такъв съвет на най-добрата си приятелка, която беше скъсала с приятеля си, е... той се влюби повторно в нея. Той трябва да види, че се стараеш за него, променяш се, обличаш се по-различно, променила си характера си. Не бъде претрувена с женски дрънкулки, не бъде с твърде много грим, бъди естествена и непринудена. Обличай дрехи, които са ти удобни, а не такива, които са фешънски или някакви новаторски. Както сама каза - бъди себе си, той ще те преоткрие.

[SuNsEt]

Разбирам за какво говориш.

След като толкова много го обичаш и имаш нужда от него,опитай се да оправиш нещата.Кажи му,че си сгрешила,че не си искала да го нараниш и искаш да сте заедно.

[mon4eto]

Бори се за него ако не можеш след време всичко ще отмине , но сега ще боли ... Успех

[desitoyoy]

Ами аз му се извиних (даже няколко пъти) ама и "приятелките ми" му говорят против мен. Пък и едно момиче ми каза, че щом е позволил да го настроят срещу мен значи никога не ме е обичал... А и всъщност ние не ходехме... и двамата искахме, но ни е за първи път и не ни стискаше. И само сме се прегръщали... А и погледа му се чете, че още ме обича... Виждам го как ме гледа и колко го боли, но не мога да направя нищо....

[PsychologicalDisorder]

самоубий се?

[Kukumqvka]

Някъде бях чула:Единствения начин да забравиш стара любов е,да я заместиш с нова.

П.С:Баси без да се обиждаш,ама т'ва ми заприлична на турския сериал ''Перла''.И двамата се обичат,ама .. .Само липсва трети човек .

[desitoyoy]

самоубий се?

Това е идеята, която най ми допада до сега... Даже ми мина през акъла ама съм бъзла и не ми стиска...

[olive_oil]

първо ще те попитам на колко години сте и от кога се познавате.
След това ще те посъветвам да ПОГОВОРИТЕ. Ако смяташ наистина, че това е човека на твоя живот, не го оставяй да си отиде просто ей така. Някой все ще каже "абе от къде да знае, че това е нейния човек, всяка нова любов ни се струва по-силна от предишните". Повярвай ми, ако той е Човека, си го почувствала. И не забравяй - ГОВОРЕНЕ - това е решението.

[desitoyoy]

Абе на 15 сме и двамата и се познаваме от малко повече от година... Станахме си много близки още в началото и преодолявахме много пречки заедно... Просто на него му писна от мойте глупости... Говорихме, но какво да му кажа... Той не че не ми говори, ама не му се иска много много... Държи се хладно, знам, че постепенно ще се оправим, може би, но няма да е както преди и ми е гадно, че сама си го направих, сама се прецаках... Тъпа съм и това е... Няма оправия мойта простащина... Бясна съм си

[KiNgGRaND]

Ще се оправите! След време ти няма да го искаш ...

[anonimchetou]

кой каквато каша си надроби тва ше яде ; )

[Hilary_]

мии шанс .. нал изнаеш каквото си посееш това ще си жънеш ... Продължаваш напред и това е не е дошъл края на света ..

[GodLovesYou]

познато
и все пак времето лекува ;щ

[mechtaq_za_teb]

Взимаш си урок и продължаваш напред, стига да си сигурна, че наистина си го изгубила. Ако не си... то тогава се бори.

[malone]

Знаеш че си го загубила и все пак щом ти си виновна не виждам какво може ние да направим.И разбира се спри с драмите а за всяко нещо разиграваш театър,значи тоя форум щке се препълни с твои теми.